— Добре, ще го направя — каза той. — Но искам церемонията да бъде извършена в заведението и от човек, когото аз ще избера.
— Не мисля, че… — започна жената на свещеника.
— Изобщо не ми пука какво мислиш — прекъсна я Зак. — Вие всички нахълтахте тук, започнахте да ми важничите и да ми говорите за морал, доброта и съсипани жени. Добре, съгласих се на онова, което искахте, но ще го направя, както аз искам. Можете да останете, ако желаете да се уверите, че възелът затегнат достатъчно, но когато всичко свърши, искам незабавно да се разкарате оттук. И не смейте повече да се появявате пред очите ми, защото ще наредя да ви изхвърлят.
— Струва ми се, че съпругата ви също ще има право на глас по този въпрос — отвърна госпожа Торагуд с ехидна усмивка.
— Съпругата ми може да ходи където пожелае, да се вижда с когото пожелае, но тази кръчма е моя — заяви Зак — и тук става само това, което кажа аз.
Двамата Торагуд се втренчиха ядосани в него, но нито един от тях не посмя да го предизвика.
— Сигурна ли си, че искаш да направиш това? — обърна се Зак към Лили. В гласа му се долавяше неочаквана нежност.
Тя кимна.
— Доди, заведи я да се приготви. Момичета, вие можете да й помогнете. Останалите — разкарайте се веднага от спалнята ми.
— Все още не е късно да промениш решението си — каза Доди на Лили. — Можеш да се преместиш в някой малък град на изток и да се преструваш, че никога не си се познавала със Зак Рандолф.
Двете бяха сами в стаята на Доди. Лили беше облякла най-хубавата си рокля, но й беше трудно да поддържа добро настроение. Изминалият половин час в спалнята на Зак беше най-потресаващият в целия й живот. Всичко бе станало толкова бързо, толкова неочаквано, че тя не бе имала време да го осмисли и все още не беше уверена, че постъпва правилно.
— Искам да се омъжа за Зак — отговори тя. — Искам това от известно време, но не предполагах, че той ще бъде толкова ядосан, че трябва да се ожени за мен.
Тя си беше казвала, че да се омъжи за Зак е най-добрият начин да го спаси. Досега Лили не бе имала възможността да направи нещо за него, но като негова съпруга нещата щяха да бъдат различни.
Лили обаче не се залъгваше с илюзии. Беше влюбена в Зак и искаше да се омъжи за него дори само по тази причина. Въпреки това не би се съгласила с този брак, ако не вярваше, че дълбоко в душата си той също я обича. Поне мъничко.
— Когато ти продължаваше да се усмихваш и да му повтаряш, че трябва да се ожени за мен, аз бях уверена, че постъпвам правилно — продължи Лили. — Но той беше толкова ядосан. Не беше честно да споменаваш Джордж.
— Напротив — каза Доди. Тя сресваше косата на Лили, като се опитваше да я увие върху главата й по няколко различни начина. — Зак не знае какво е най-добро за него. Никога не е знаел. През половината от времето си той дори не знае какво точно иска. През останалата част пък е уверен, че не заслужава онова, което иска. Единственият начин той да се ожени е, като бъде подмамен да го направи.
— Не мога да направя това — каза Лили. Тя скочи от стола си толкова бързо, че косата й се изплъзна от ръцете на Доди, преди тя да беше успяла да я задържи. Доди бутна Лили обратно на мястото й и отново започна да прави прическата й.
— По-добре е да си ти, отколкото някоя глупачка, която не го обича.
Лили се извъртя на стола си, но този път Доди беше подготвена.
— Да, всяка жена тук знае, че си влюбена до уши в Зак. Всяка жена освен теб, ако трябва да бъда съвсем точна.
— Знам, че обичам Зак, но започвам да се чудя дали той ме обича. Мислех, че ме обича. Миналата нощ на лодката бях сигурна, че той не може да ме целува и прегръща така, без да ме обича поне мъничко. Но след тази сутрин вече не съм толкова сигурна.
— Зак Рандолф е най-големият егоист, когото господ е създал. Мисли, че светът трябва да се върти около неговите желания, но съм сигурна, че той също те обича. Вярно е, че все още не знае това. Мисли, че няма право да обича жена като теб. Просто защото е уверен, че жена като теб не може да го обича.
— Защо? Та той е такъв прекрасен човек.
— Зак се харесва много — така и трябва, тъй като мисли единствено за себе си, — но не се възхищава от себе си.
— Не те разбирам.
— Не съм сигурна, че аз самата го разбирам. Просто знам че е така. Той е готов на всичко, за да си осигури всички удобства, да се увери, че по отношение на кръчмата всичко става така, както той го иска, но не смята, че заслужава най-доброто от живота. Дори си е наложил да мисли, че не го иска.