— Но Зак заслужава най-доброто. Всички знаят това.
— Не всички, но предполагам, най-важното е, че ти го знаеш.
— Ти също го знаеш.
— Да, каквато съм си глупачка, аз смятам, че този мъж с принц. Ако трябва да бъда съвсем откровена — и ако кажеш дори една думичка за това, ще го отрека и ще те продам като бяла робиня — аз бих се омъжила за него на часа, ако мислех, че има дори най-малък шанс нещо да се получи. Но Зак беше твърдо решен да не се жени още в деня, в който за първи път го видях. Той все още си мисли, че не иска да се жени. Когато осъзнах, че си влюбена в него, аз реших, че той ще се ожени за теб. Затова и ти помогнах да промениш номера с танца си. Затова и тази сутрин бях толкова настоятелна. Ти ще спасиш Зак Рандолф от самия него.
Лили се усмихна широко.
— Реших да направя точно това преди доста време.
Въпреки това съмненията й не изчезнаха напълно. Лили нямаше никаква представа как щеше да спаси Зак. Той не приличаше на мъж, който би се оставил да го водят за носа. Тя знаеше, че може да поиска съвет от Доди, но не можеше да разчита на външен човек за такова нещо. Между двама души, които се обичаха, нямаше място за трети, без значение какви са обстоятелствата.
Тя се запита дали нейната невинност, която бе привлякла Зак толкова силно още от самото начало, нямаше да се окаже причината за провала й.
Лили не можеше да си позволи да се провали. В противен случай тя беше длъжна да отстъпи още сега. Имаше достатъчно други жени, които биха дали мило и драго да бъдат на нейно място.
Лили не можеше да се откаже от възможността да запази Зак само за себе си. В продължение на дни тя не бе мислила за нищо друго, освен за това. Причината за идването й в Сан Франсиско може би бяха фантазиите на едно момиче, но вечерта, когато бе влязла в „Малкото райско кътче“ и бе видяла Зак на игралната маса, те бяха отстъпили пред мечтите на една жена. Още тогава тя разбираше, че прави верния избор. Просто не бе знаела как да постигне целта си.
Сега обаче знаеше.
— Време е — каза Доди. — И не забравяй, че ако имаш нужда от помощ, аз ще бъда наблизо.
— Благодаря, но това е нещо, с което предпочитам да се справя сама.
— Не ме гледай така, мазен, стар мръснико — каза Зак на мъжа, който седеше в люлеещия се стол в кабинета му, пушеше една от най-хубавите пури на Зак и се наслаждаваше на остатъка от брендито в чашата си. — И не се преструвай, че досега не си вършил такива неща.
— Разбира се, че съм вършил, и не го отричам. Но мислех, че ти си прям човек и не би извъртял такъв гаден номер на толкова сладко момиче като Лили.
— Ти пък какво знаеш за Лили? — попита Зак, който внезапно се зачуди дали всяко влечуго, което пълзеше из квартала, не знаеше за Лили.
— Чувал съм за нея — отвърна преподобният Амброуз Уилямс Дъмбартън III. — Едва ли има човек в квартала, който да не е чувал за нея. По дяволите, тя раздава дрехи на половината от жените, които се разхождат по улиците.
По Дяволите! Още едно нещо, което тя бе вършила, докато Зак бе спал, вместо да я държи под око.
— Е, щом като я познаваш толкова добре, би трябвало да знаеш, че тя е твърде добра за човек като мен. Само че онзи проклет свещеник и приятелчетата му са ме притиснали в ъгъла. Трябва да се оженя за нея, но няма смисъл да съсипвам живота на горкото момиче. Ако ти не регистрираш брака, той няма да бъде законен и няма да бъде обвързващ. Ако всички си държат устите затворени, никой дори няма да разбере, че тя е омъжена. И след няколко месеца, когато нещата се поуталожат и тя осъзнае каква грешка е направила, може да изчезне незабелязано. Може да казва на хората, че никога не е ходила в Калифорния. Аз ще се погрижа да й осигуря достатъчно средства, за да може да започне нов живот някъде другаде.
— А какво смяташ да правиш дотогава? — поинтересува Уинди. — Да спиш на дивана?
Зак смяташе да прави точно това, но Уинди едва ли щеш да му повярва, ако му го кажеше. Всъщност никой не би го повярвал.
— Ще я заведа в пансиона на Бела. Докато онзи дракон я пази, всичко ще бъде наред, стига аз да си стоя в кръчмата, Ако не се получи, тя винаги може да каже, че съпругът й умрял. Една богата вдовица има предимство пред едно неомъжвано момиче.
— Сигурен съм, че знаеш всичко по този въпрос — каза Уинди, — но това не решава проблема ни.
— Ние нямаме проблем — тросна се Зак. — Аз искам от теб да извършиш фиктивна брачна церемония, за да може Лили да си тръгне, когато пожелае. Толкова е просто. Ти само трябва да се съгласиш или да откажеш.
— А ако тя не пожелае да си тръгне?