Малцина погледнаха благосклонно на която и да е от двете идеи; някои дори не му отговориха. Но Дьолакур продължи да ги възприема като бойни другари. Срещнеше ли някого от тях на улицата, сърдечно го поздравяваше, разпитваше за здравето му и подхвърляше няколко общи приказки, да речем, за холерата. Заедно с приятеля си Лагранж, който също бе в списъка, прекарваше дълги часове в Кафе Англе, правейки прогнози за смъртта на останалите трийсет и осем вложители.
Обществената баня още не беше открита, когато почина първият от тях. На семейна вечеря Жан-Етиен вдигна тост в памет на преоптимистичния седемдесетгодишен покойник. По-късно извади тефтерчето си и вписа името и датата, подчертавайки ги с черно мастило.
Мадам Амели сподели със съпруга си, че приповдигнатото настроение на баща му й се струва неуместно.
— За него смъртта е приятел — отвърна Шарл. — Само на собствената си смърт гледа като на враг.
Мадам Амели се зачуди дали това е философска истина или празнословие. Тя беше с ведър нрав и не се вълнуваше много от действителните възгледи на съпруга си. Повече се притесняваше от начина му на изразяване, който все повече наподобяваше този на баща му.
Заедно с голям гравиран сертификат за участие вложителите получиха правото да използват гратис банята „за целия период на заема“. Не се очакваше много от тях да прибягнат до привилегията си, защото след като бяха достатъчно заможни да предоставят определената сума, значи притежаваха собствени вани. Но Дьолакур започна да се възползва от тази възможност отначало веднъж седмично, а после и всекидневно. Някои възприеха това като злоупотреба с щедростта на градската управа, но на Дьолакур не му мигна окото. Сега дните му се подчиняваха на точен график. Ставаше рано, изяждаше един-единствен плод, изпиваше две чаши вода и се разхождаше три часа. После отиваше в банята, където скоро опозна посетителите; като спонсор той имаше право на собствена хавлия. После се отправяше към Кафе Англе, където обсъждаше въпросите на деня с приятеля си Лагранж. Въпросите на деня в главата на Дьолакур рядко биваха повече от два: предстоящото съкращаване на списъка от вложители и нехайното прилагане на различните закони от градската управа. Така например според него размерът на възнаграждението за убиване на вълци не беше подобаващо разгласен: 25 франка за бременна вълчица, 18 франка за небременна, 12 за вълк, 6 за бозаещо вълче, платими до седмица след представяне на доказателство.
Лагранж, който бе по-скоро умозрителна, а не теоретично настроена личност, се замисли над това възражение.
— И все пак не познавам човек — кротко заяви той, — който да е виждал вълк през последната година и половина.
— Още една причина народът да бъде подтикван към бдителност.
После Дьолакур заклейми липсата на последователност и строгост при проверките на чистотата на вината. Според точка 38 на закона от 19 юли 1791 година, все още валиден, се предвиждаше глоба от 1000 франка и затвор до една година за онези, които добавят към продаваното от тях вино глеч, желатин, кампешов екстракт или други отвратителни примеси.
— Ти пиеш само вода — изтъкна Лагранж и като вдигна чашата си, огледа виното в нея. — Така че ако нашият домакин си позволява такива нарушения, това е чудесно средство за съкращаване на списъка.
— Нямам намерение да печеля по този начин.
Лагранж се притесни от резкия тон на приятеля си.
— Защо не? — попита той. — Можеш само да спечелиш от моята смърт, ако на това му викаш печалба.
— За нея ще съжалявам — каза Дьолакур, явно неспособен да си представи друга житейска развръзка.
След Кафе Англе Дьолакур се връщаше вкъщи и четеше книги по философия и здравословно хранене. Двайсет минути преди вечеря той обелваше кора от някое дърво. Докато другите ядяха животоскъсяващи буламачи, той се впускаше в проповеди относно заплахите за здравето и тъжните препятствия за човешкото безсмъртие.
Тези препятствия постепенно съкратиха списъка на вложителите. С всяка смърт настроението на Дьолакур се повишаваше, както и строгостта на режима му. Разходки, диета, сън; постоянство, умереност, образоване. Някаква философска творба посочваше със завоалирани фрази и изобилие от латински думи, че един надежден белег за здравето на мъжа е честотата на половите му сношения. Както пълното въздържание, така и прекалената похотливост били вредни, макар и не толкова, колкото други дейности, свързани с аскетизма. Но една умерена честота — например веднъж седмично, ни повече, ни по-малко — била здравословна.