Все още ни е много мъчно за мис Уинстанли. Беше симпатична жена и несъмнено душата на компанията в Пилчър Хаус по времето, когато беше жива.
Искрено ваша,
Дж. Смайлс
(Управител на дома)
Апетит
Има дни, в които той е добре. Разбира се, има и такива, в които е зле, но нека за малко да забравим за тях.
Когато е добре, аз му чета. Избирам нещо от любимите му книги: „Радостта от готвенето“, „Рецептите на Констанс Спрай“, „Кухнята през четирите сезона“ от Маргарет Коста. Може и да не помагат винаги, но на тях най-много може да се разчита, а аз си знам какво предпочита той и какво го дразни. Елизабет Дейвид не върши работа, а пък модерните кулинарни знаменитости не може да ги трае. „Педали — започва да крещи, — зализани педали!“ Не харесва и готвачите по телевизията. „Виж ги тия евтини клоуни“, избухва, макар че аз просто му чета от книгите им. Веднъж опитах с „Лондонските заведения през очите на Бон Виван“ от 1954-та и много сбърках. Лекарите ме предупредиха, че превъзбудата е вредна за него. На мен ли ще ми разправят! Всичките им полезни съвети през последните години се свеждат до: не знаем каква е причината, не знаем кое е най-ефикасното средство, ще има дни, в които ще е добре, и такива, в които ще е зле, внимавайте да не се превъзбужда. А иначе… болестта му, разбира се, е нелечима.
Обикновено си седи на стола по пижама и халат отгоре, избръснат сносно, доколкото успявам, старателно обут в пантофи. Не е от мъжете, които си подпетяват пантофите и ги носят като чехли. Винаги е бил изряден. Седи си с прибрани крака и напъхани в пантофите пети и ме чака да отворя книгата. По-рано отгръщах напосоки, но това създаваше проблеми. От друга страна, се сърди и като почвам направо с това, което харесва. Трябва уж случайно да попадна на него.
Така че отварям „Радостта от готвенето“ на 422 страница, да речем, и зачитам на висок глас:
— Агне по горски, или на шиш. — Само заглавието, не рецептата. Не вдигам поглед да видя реакцията му, но ще я усетя. После: — Задушено агнешко бутче. — После: — Варени агнешки крачета, или пача. — После: — Агнешко с пресен лук, или пролетна яхния.
Нищо. Но аз и не очаквам друго. После:
— Задушено по ирландски. — Усещам как повдига леко глава. — Четири до шест порции — продължавам бързо. — Месото за тази прочута яхния не се запържва предварително. Нарязвате на кубчета по 4–5 см 1 кг агнешко или говеждо.
— Днес не се намира говеждо — казва той.
За миг аз се чувствам щастлива. Само за миг, но пак е нещо, нали? После продължавам:
— Лук, картофи, нарязани на кръгчета, дълбока тенджера, сол, пипер, дафинов лист, ситно накълцан магданоз, вода или бульон.
— Бульон — обажда се той.
— Бульон — повтарям аз. — Слагате на огъня и похлупвате плътно. Варите два часа и половина, като от време на време разклащате тенджерата. Оставяте всичката вода да изври.
— Точно така — казва той. — Всичката вода да изври. — Изрича го бавно, сякаш е някаква философска сентенция.
Както казах, винаги е бил изряден. В началото, като се запознахме, разни хора взеха да размахват пръст; подмятаха шеги за докторите и сестрите. Нямаше обаче такова нещо. Осем часа да сновеш между приемната и кабинета, да бъркаш амалгама, да придържаш дренчето за слюнката — може и да действа възбуждащо на някого, но на мен само ми се схващаше гърбът. А и си мислех, че той не проявява интерес. Нито пък аз, така си мислех.
— Свинско филе с гъби и маслини. Свинско печено със заквасена сметана. Свински пържоли по креолски. Свинско на скара с горчица. Задушени котлети с плодове.
— С плодове — повтаря той и прави смешна зурла. — Чуждестранни буламачи.
Не го казва на сериозно, разбира се. Или поне не го казваше. Или не би го казал навремето. Не знам вече кое е вярното. Спомням си, че като започнах да работя при него, сестра ми Фейт ме попита какво представлява и аз й казах: „Вижда ми се космополитен джентълмен.“ Тя прихна, а аз добавих: „Което не значи, че е евреин.“ Имах предвид, че е видял свят, ходи по конференции и има нови идеи — в кабинета да свири музика, хубави картини на стените, в чакалнята днешният вестник, а не вчерашният. Освен това си водеше бележки, щом пациентът си тръгнеше: не само за лечението, но и за какво са си приказвали, та следващия път да могат да си продължат разговора. Днес всички го правят, но той беше един от първите. Така че като казва „чуждестранни буламачи“, не го мисли на сериозно.
Беше вече женен, когато започнах при него, и хората си помислиха разни работи. Но нямаше такова нещо. Страшно му беше криво, че бракът му се разпада. Не сме били любовници, макар че Тя разправяше обратното и целият свят й вярваше. Истина е, няма защо да крия, аз бях нетърпеливата. Даже си мислех, че е малко задръстен. Но ето че един ден ми каза: „Вив, искам да изживеем една дълга любов с теб. Като се оженим.“ Чували ли сте нещо по-романтично? А когато нещата станаха неудържими, тогава нищо си му нямаше, в случай че се питате.