С ръце зад главата, Елиът се облегна на стола и започна да си припомня как лекарите го уверявали, че счупеният му на три места крак щял в крайна сметка да се оправи, но че Франсис щяла да има нужда от много пластични операции, които да й създадат ново лице.
През следващите две години екип от най-добрите пластични хирурзи в страната направили шест операции, в резултат на които белезите на Франсис вече почти не се забелязвали: носът й бил абсолютно прав, само едното й око леко се кривяло вляво, което било същинско чудо, тъй като имало опасност да го загуби напълно. Тук Елиът млъкна, закри очи с длани и известно време остана безмълвен.
— Иронията беше в това — продължи най-после той, — че само минути преди злополуката тя ми каза, че иска да се разведем. Бях шокиран и пропуснах завоя — мисля, че му викаха „Завоя на смъртта“. Колата просто излетя от пътя и прехвърли деветметровия насип.
След казаното дотук нямаше нужда от повече обяснения — вече ми беше ясно защо той продължава да живее с Франсис и да търпи безобразията й. Цял ден мислех за това и вечерта стигнах до извода, че неговата жертва е още по-голяма от моята, вследствие на което той започна да ме привлича още повече. И когато репортажът за този ден стана готов, беше нещо за бездомните, аз вече бях взела решението си. Така че, когато Елиът хвана ръката ми и ме попита нерешително: „Какво ще кажеш да отидем да хапнем някъде?“ — аз не се поколебах и за миг, а му отвърнах:
— С удоволствие.
Нещата не спряха дотук. В ресторанта той ме попита срамежливо дали ще е възможно, след като свършим с лучената си супа и пържени топки от сирене „Моцарела“, да имаме полов контакт. И именно защото се беше изразил по този начин, аз се озовах в леглото с него.
Елиът беше болезнено срамежлив и невероятно наивен. Той постла върху чаршафите чиста хавлия, изгаси светлината, съблече се под одеялото и използваше думата „вагина“ всеки път когато се опитваше да достигне там, където се предполагаше, че е тя. Невъзможно беше да не изпиташ топли чувства към него. Елиът ме докосваше ту тук ту, там; като дете, което старателно облизва и най-дребните трошички захарна глазура от голямата торта. Но той неизменно ме възпираше да го докосвам, защото нямаше кой знае какво за пипане — Франсис се беше погрижила за това. През цялата вечер усилено се опитвах да го възбудя, но накрая стана много късно и той трябваше да си тръгне. Когато отново си легнах, след като бях избърсала кухненския под и лъснала медния чайник, разбрах, че все пак явно нещо беше се получило, макар и набързо и неусетно, защото хавлиената кърпа беше влажна.
Лежах будна почти през цялата останала нощ и си мислех за думите, които беше използвал Елиът: „полов контакт“ и „вагина“. Стигнах до извода, че това беше в основата на неговия проблем. Явно никой никога не му беше обяснявал, че думата „вагина“ се използва предимно с едно „лен“ на края, последвана от съществителното „канал“, и то само когато трябва да се обозначи точното местонахождение на бебето малко преди раждането му. Елиът явно не разбираше, че въпросната дума в никакъв случай не трябва да се използва от двамата участници в това, което никога не трябва да се нарича „полов контакт“. Размишлявах в продължение на няколко часа, но в крайна сметка се събудих с още един готов извод. Въпреки че думата „путка“ определено звучи грозно и обидно, ако бъде извикана от някой непознат, вбесен от уличното задръстване, несъмнено тя беше единствената подходяща да се употребява в онези мигове, когато половият контакт се нарича „чукане“ и когато неговата продължителност се измерва с времето, нужно да се съблечеш. По ирония на съдбата именно Ави Херцог доказа, че съм била права, тъй като за него никога не беше проблем да използва подходящата дума в подходящия момент, въпреки че английският не беше родният му език.
В крайна сметка проблемът на Елиът в основата си нямаше особено голяма връзка с лексиката му, точно както и причината да го допусна до тялото си нямаше нищо общо с желанието. Това беше нещо, от което се нуждаех в момента, и когато всичко приключи, реших, че ние двамата просто можем да забравим за случилото се и да продължим да вървим всеки по своя път. Но ролите някак си се размениха и Елиът си оставаше все така привързан, сантиментален, верен. И в страстта си той реши, че се съпротивлявам само защото беше женен, а истината е, че ако той не беше женен, никога нямаше да има подобна нощ помежду ни.