Раул, чието име също е написано на табелка върху червения му казашки жакет, подава на Грейсън нова суха салфетка, след което отстъпва назад, за да даде път на Куинси Рейнолдс. Тя изглежда блестящо в коженото палто от норка, въпреки че лицето й наподобява буреносен облак.
Насочва се право към мен и пита:
— Какво става, Маги?
— Проблемът не е в Маги. Грейсън така и не можа да научи смисъла на думата „такт“ — казва Елиът и става, за да я целуне по бузата.
— Няма нищо, Куинс — отговарям и внимателно избърсвам очите си с кърпичка.
— Неприятности — казва шефът, който също се изправя. — Застраховката на момчето е била от минималните и точно обсъждахме какво бихме могли да направим, за да спестим орязването на заплатите на хората в отдела, това е.
— Прихвани си трите хиляди долара от моята заплата, Грейсън — казвам през сълзи. — Аз поемам разноските.
— Е — казва Куинси, докато се настанява до Елиът, — така поне ще бъдем спокойни, че Грейсън няма да получи сърдечен удар, защото няма сърце.
— Затова пък мога да получа мозъчен тумор, за разлика от някои хора, които познавам — отвръща Грейсън гледайки право в Елиът.
— Лично аз съм избрал гръдна жаба, Грейсън — казва Елиът. — Чувствам, ме имам големи шансове да хвана избраната от мен болест, докато работя за теб.
— Добре казано, Елиът — изхилва се Грейсън. — Само че нека не даваме лош старт на това празненство.
— Празненство ли? — питам невинно аз.
— Предложена си за наградата „Еми“, скъпа — казва Куинси. — Точно исках да ти го съобщя.
— Откъде знаеш? — Грейсън видимо помръква.
— Имам си източници — отвръща тя и ми намига. Моментално се досещам — научила го е от Винсънт.
— Какво ще пиеш, Куинси?
— Водка — отговаря тя и вади цигарите от чантата си.
— Е, какво ново? — пита Грейсън, като потрива ръце.
Куинси се обляга на стола си.
— Нищо особено, с изключение на това, че номинацията за наградата „Еми“ идва точно навреме — преди да сме започнали договарянето за новия договор на Маги.
В този момент Елиът се надвесва към мен и прошепва:
— Непрекъснато мисля за теб.
— Ще има страшни съкращения в бюджета — заявява шефът. — Договарянето започва в много лош момент.
— Съкращения или не — казва Куинси и издухва тънка струйка дим, — Маги е предложена за наградата „Еми“, и то за втори път, а това означава по-голяма заплата в една програма, която, както научих случайно, получава по шестстотин хиляди долара на предаване.
— Говориш за бюджет, който включва абсолютно всички разходи. Дори ще трябва да извадим двама души от вечерните новини и да ги включим в друго предаване, така че да не ни се налага да вземаме нови хора.
Потупвам ръката на Елиът и казвам тихо:
— Радвам се да те видя. Изглеждаш чудесно.
Той стиска в отговор ръката ми.
— А аз се радвам, че се върна в Ню Йорк, защото наистина много ми липсваше. Ще можем ли да прекараме малко време заедно?
— Знаеш ли, Грейсън — казва Куинси и разчиства място за водката, която пристига в този момент, — всъщност си мисля, че може би ще е по-добре Маги да напусне Ей Би Ен. Тук тя като че ли е в застой.
— Ще бъде смешно да остави Ей Би Ен, и ти го знаеш много добре — избухва Грейсън. — Това е нейният дом и никъде няма да й предложат по-изгоден договор.
— Не съм сигурна, Грейсън — казва Куинси, като си играе с бъркалката. — Няма да се разберем, ако говорим за съкращения в бюджета, които ще засегнат Маги.
— Виж, Куинси, ние дори не знаем дали Маги ще спечели тази награда. Има сериозни конкуренти.
— Елиът — шепна аз, — имам връзка с един мъж в Израел, така че колкото по-бързо се върна, толкова по-щастлива ще…
— Влюбена ли си в него?
— Да, Елиът, влюбена съм.
— Ще я спечели, Грейсън — отвръща убедено Куинси, — и ти го знаеш много добре.
— Изобщо не съм сигурен — казва бавно Грейсън. — Репортажът на Ен Ти Си за сакатия бедняк, дето не можел да си позволи да си купи дори инвалидна количка… Милосърдието на съседите му помогнала да се избави от градинарската количка, в която го бутала жена му, и му дала възможност да си купи истинска моторизирана инвалидна количка. Цялата история е много трогателна…
— Вярно, репортажът е добър — съгласява се Куинси, — но не може да се сравни с ужаса на хората, когато един от колегите им бива убит на бойното поле.