Тя смачква цигарата си.
— Безкрайно съм нещастен — тъжно шепне Елиът. — Нещата с Франсис непрекъснато се влошават. Не мога да се боря с пристъпите на депресия.
Докосвам бузата му.
— Не ми е приятно да ти го казвам, Елиът, но може би единственият правилен начин е да я оставиш и да намериш друга жена, с която да бъдеш щастлив.
— Навремето я бях намерил, но тогава не можех да изоставя Франсис. Мислех, че постъпвам правилно.
— Работата е там — обяснява Грейсън, — че дори не е заснет моментът, в който е улучена главата му.
— Ти си един безсърдечен грубиян — възкликва Куинси.
— Има ли смисъл да се обиждаме! — казва Грейсън.
— Понякога забравям, че ти оценяваш репортажа само по качеството на образа му — отговаря с отвращение Куинси.
— О, Елиът, прекалено голям въпрос правиш от нашата история — казвам тихо аз.
— Но, ние можем да започнем отначало, — продължава да настоява той, — стига да ми дадеш още една възможност.
— Изпитвам най-добри чувства към теб, но с това вече е приключено окончателно. Съжалявам.
— Откровено казано, Куинси, щях да бъда много по-спокоен за тази награда, ако беше хванат моментът с улучването на главата на Джо. Ето това е добра телевизия.
— Грейсън! — задъхва се от възмущение Куинси.
— Боже мой, Даниелс! — избухва Елиът.
— Не мога да повярвам, че това става наистина — казвам аз, като оглеждам последователно всички присъстващи.
Куинси е ужасена, Елиът — шокиран, а аз съм чисто и просто вбесена.
— Първо се опитваш да намериш начин да не платиш разходите по връщането на тялото на Джо — казвам, като гледам Грейсън право в очите. — А след това се оплакваш, че снимките не били достатъчно кървави за вкуса ти.
Спирам за момент.
— Нека да ти разкажа какво стана този ден, Грейсън, в случай че не си чул; защото камерата наистина не беше включена, но изобщо не ни беше до снимки, пък за повторение не можеше да става дума, тъй като Джо вече нямаше глава и не можеше да ни бъде от полза.
Спирам отново и поемам дълбоко дъх. Елиът слага ръката си върху моята.
— Недей, Маги. Не си заслужава.
— Не — отсича решително Куинси. — Остави я да се доизкаже.
Благодаря й с поглед и продължавам:
— Беше просто един обикновен ден във военната зона кран лагерите; току-що се бях разделила с едно палестинче, на което се опитвах да намеря чифт обувки; домът му беше разрушен, а то трябваше да отиде в болницата в Газа, където се намираше сестра му с отрязани крака.
На Грейсън като че ли му прилошава, но на мен изобщо не ми пука.
— В това време Ринглър беше с трима израелци. Спомняш ли си Ринглър, Грейсън — нашия оператор, дето беше ранен преди десет дни, но въпреки това продължи да работи? Та той беше с тези три израелски войничета; двама от тях бяха ранени, единият доста тежко, кръвта изтичаше от главата му, а другият беше със счупен крак. Разбираш ли, Грейсън, през това време лекарите се опитваха да спасят друго войниче, което беше в кома.
Сълзите се стичаха по лицето ми.
— Екипът на ирландската телевизия също имаше проблеми; техният репортер беше изпаднал в истерия и никой не може да го вини за това. Все още беше новак и току-що беше видял за първи път оня булдозер, който всеки ден разчиства района от мъртвите тела, като струпва поредната грамада от човешки останки — само за този ден убитите бяха сто, за да могат по-късно оцелелите да ги идентифицират.
Куинси хваща ръката ми, челюстите й са здраво стиснати, очите й блестят.
— Положението беше започнало да се нормализира. Седях до Джо и се опитвах да си внуша, че денят вече е почти приключил, когато изведнъж настана суматоха, чуха се писъци и викове. Предполагам, за момент съм изпаднала в шок или нещо подобно, защото единственото, което видях, беше едно обезглавено и окървавено тяло точно до мен. Но всъщност именно това привлича зрителите, така че май не трябваше да се шокирам чак толкова.
— Маги — казва Елиът, — достатъчно.
— За кого? — пита Куинси. — За теб или за нея? Тя има нужда да го каже, остави я.
Грейсън мълчи, скрил лице в шепите си.
— Работата е там, Грейсън — казвам и докосвам ръката му, — че дори не съм сигурна дали да приема наградата, ако ми я присъдят, защото все още много ме боли, пък и, честно казано, този репортаж не беше на Ей Би Ен, той беше заради Джо, заради Ринглър, заради мен, защото исках всички там — и ти знаеш много добре къде е това там, Грейсън, там, откъдето получаваш твоите рейтинги — да видят колко безсмислен и смахнат е този свят и как се случи така, че бедният Джо попадна в центъра на това безумие, и как стана така, че бях там точно тогава, с микрофон в ръка и с насочена към мен камера, но, кълна ти се, Грейсън — вече едва говоря, задушават ме ридания, — не съм го направила заради теб или за Ей Би Ен.