Куинси ме прегръща, а Елиът изважда носна кърпа и се изсеква шумно. Появяват се Раул и Педро и с абсолютно безизразни лица почистват масата и сменят мокрото панерче за хляб секунди след като Грейсън е съборил отново чашата си. Елиът отпива голяма глътка водка и чака Грейсън да каже нещо, каквото и да е, за да разсее напрежението. Куинси пали друга цигара и ми намига. Шефът взима мократа салфетка от скута си, хвърля я върху масата и ме поглежда право в очите.
— Ето защо те харесвам, Маги; точно това те прави така дяволски добра. Безпогрешно избираш най-подходящия момент.
— Това е твой патент — засича го незабавно Куинси. — Ти започна всичко това, с твоите разходи по превоза на тялото; не беше особено тактично.
— Знаеш ли, Грейсън — започва да обяснява Елиът, — тя е права. Би трябвало да помислиш за човещи…
— Я млъквай! — срязва го шефът.
— Според мен — не се отказва Елиът, — Джо заслужава нещо повече от едно надгробно слово.
— Някой да те е питал? — отвръща ядосано Грейсън.
— Не е нужно да ме питат. Аз съм този, който го изпрати. Нали помниш — отговорен е моят отдел.
— Е, може би е трябвало да помислиш, преди да командироваш екипа в толкова опасна зона.
Елиът изглежда засегнат.
— Дълго мислих по този въпрос, но нямах избор; и поне не се оплаквам, че камерата не е снимала в момента на нещастието.
— Слушай, Елиът — казва Грейсън, повишавайки тон, — аз работя в телевизия. Не съм болногледачка, психиатър или възпитателка в забавачката, нито пък съм шеф на някаква неизвестна телевизионна станция. Трябва непрекъснато да мисля за най-доброто предаване и за най-високия рейтинг, и за най-големия брой награди „Еми“, защото иначе няма да имаме печалба, а ако това се случи, тогава и ти, и Маги, и всички други ще останат без работа, включително и аз.
Той впива поглед в Елиът. Ответната реакция на Елиът е да отпие отново голяма глътка водка, да изтрие с опакото на ръката устата си и да забие поглед в масата, докато говори.
— Ако всичко е само заради това — казва бавно той — и ти не даваш пукнат грош за чувствата на другите, можеш да ме уволниш, да си вземеш печалбите и да се разкараш.
— Дали ще говориш така, когато отново вземеш да търсиш работа на жена си, а, Елиът?
— Слушайте, аз не искам нищо — намесвам се, като поставям длан върху ръката на Елиът, за да го успокоя и да му попреча да извърши някоя глупост, така че да загуби работата си и да стане напълно зависим от злата си жена.
— Маги, миличка — казва Грейсън и отмества ръката ми от тази на Елиът, — очевидно всички сме разстроени.
— Тогава защо просто не престанем да говорим за това? — предлага Куинси. — Какво ще кажеш, Грейсън? Да поговорим по въпроса някой друг път, когато всички ще сме по-спокойни.
— Много разумно, Куинси, само че аз искам Маги да знае, че държа на нея като на член от семейството си, пък и тя всъщност е такава, както и всички останали в Ей Би Ен, те са моето малко любимо семейство. Повярвай ми, Маги — не съм спал по цели нощи, докато ти беше в Ливан; а когато се случи тази ужасна трагедия и аз не можех да сторя нищо, за да оправя нещата, започнах да обмислям кое е най-доброто за нас — за нашето малко семейство в Ей Би Ен — и същевременно за твоята кариера. Тогава реших, че бих могъл да сторя нещо за бедния Джо, да направя нещо в негова памет. Не сме безсърдечни, но исках моята Маги да направи възможно най-добрия репортаж, за да спечели тази награда за своето семейство.
— Всичко това вече сме го чували — казва Куинси.
Елиът проговаря:
— Грейсън…
— Не, почакай — прекъсвам го, — да се върнем към думите на Грейсън, към обещанието му да направи нещо в памет на Джо.
Шефът се обърква за момент. Съвзема се почти веднага, усмихва се и ме потупва по ръката.
— Умница — не престава да мисли, докато слуша. Е, може би ще открием фонд за създаване на стипендия на негово име в аудио-визуалния факултет на Нюйоркския университет.
— Ей, вие, виждате ли — казвам с усмивка аз. — Все пак Грейсън имал сърце.