— За мозъка обаче все още нямаме доказателства — промърморва Елиът.
— Ще приемеш ли наградата, ако я спечелиш? — пита Грейсън.
— Не съм сигурна.
— Слушай, Грейсън, разбирам как се чувства Маги — намесва се Куинси. — Защо просто не прекараме една приятна вечер и не отложим всякакви обсъждания на контракти, награди и други подобни, докато ние с нея си поговорим!
— Глупости — отвръща шефът и почервенява. — Искам най-после да приключа с този телевизионен журнал, а за него е нужна Маги — тя е най-подходяща.
— Успокой се, Грейсън — изрича хладнокръвно Куинси. — Проблемът не е чак толкова спешен, и без това сега не можеш да си позволиш сумата, която ще поискам.
Както на всяка делова вечеря, беше дошъл моментът, в който се разменят любезности, уговарят се основни правила, всеки играч стои твърдо на позициите си и всяка дума се взема на сериозно. Седя вдървено на стола си, представям си с ужас предстоящите събития, чупя кибритени клечки и правя с тях миниатюрни къщички по покривката. Винсънт е застанал зад Грейсън. Намига ми и се навежда, за да сложи чиста ленена салфетка на скута му.
— Слушай, Куинси — започва Грейсън, като в същото време се обръща да погледне Винсънт, — нека не прибързваме. Сигурно ще успея да отделя известна сума.
— Аз ще взема пиле по киевски — казва Куинси, без да му обръща внимание.
— А пък аз — блини — добавям, като знам предварително, че няма да докосна нито хапка.
— Аз пък ще взема теб — шепне Елиът.
— Аз също искам пиле по киевски, но с много сос — обажда се Грейсън. — И престани да висиш над главата ми, Винсънт, изнервяш ме.
Елиът решава да вземе „Бьоф Строганов“, когато Куинси се впуска в една от своите тиради, изречени с детинско гласче:
— Не бих искала да те поставям в неудобно положение пред дирекционния съвет, който сигурно ти е наредил да правиш икономии.
Тя се усмихва лъчезарно и зелените и очи проблясват.
— Остави на мене тези тревоги — отвръща недоволно Грейсън.
Куинси ме поглежда многозначително и продължава:
— Пък и не съм сигурна дали Маги ще иска този телевизионен журнал, ако това ще рече да се връща отново в Близкия изток. В крайна сметка тя вече прекара две години в Ливан. Може би сега й е време да се върне и да се установи на постоянно място.
Елиът върти учудено очи и аз изговарям само с устни едно „благодаря“ за неоценимото му мълчание.
— Няма значение дали ще е в Ню Йорк или в Тел Авив — казва Грейсън, — важното е, тя вече няма да прави репортажите си от бойното поле, така че сега говорим за съвсем други възможности. Досега тя беше все по местата, където е най-напечено. С това е свършено. Сега ще прави предавания от по-общ, по-човешки интерес — най-важните политически събития, малко клюки. В това ще се състоят репортажите й. Естествено е да искам тя да бъде в Израел, тъй като е най-добрият ни кореспондент в тази част на света. Зрителите й вярват.
Куинси поклаща глава.
— Там е работата, Грейсън, че тя най-вероятно ще се захване с тази работа само ако има възможността да си бъде в Ню Йорк.
Обръща се към мен и ме пита:
— Имаш ли желание да се върнеш отново в Близкия изток?
— Не съм сигурна — отвръщам точно както се очаква от мен, като се старая да избягвам погледа на Елиът.
— Очевидно — продължава Куинси, — щом Маги още не е сигурна дали би искала да се върне там, няма защо да обсъждаме възможността тя да вземе този журнал. Мисля, че ще е по-разумно да изчакаме, сега просто няма никакъв смисъл да продължаваме разговора.
— Маги — казва шефът, като се привежда напред, — работата е там, че си ми по-необходима в Близкия изток, отколкото в Ню Йорк, в новините. Мога да сложа всекиго на това място. Първоначално бях решил да орежа поголовно всички заплати, но сега за теб съм готов да размисля, ако се съгласиш да се върнеш там и да правиш нашия телевизионен журнал директно от Израел. Какво ще кажеш, Маги?
— Не съм съвсем съгласна — отговаря Куинси.
— Маги — продължава Грейсън, без да й обръща абсолютно никакво внимание, — а заради мен?
Повдигам рамене.
— Окей — разсмива се Грейсън. — Ти печелиш. Максимално заплащане, без орязване.
На свой ред Елиът се разсмива и поглежда към него.
— Не мисля, че си разбрал нещо от целия разговор.
Пазарлъкът, който се разиграваше около тази маса, беше наистина срамен. За щастие все пак главният манипулатор беше на моя страна, защото безсъмнено това беше Куинси Рейнолдс.