— Тебе пък кой те пита? — озъбва му се Грейсън.
— Никой не ме пита — отвръща уморено Елиът, — аз съм продуцентът на този телевизионен журнал и има нещо, което Куинси Рейнолдс не спомена.
— Ще приемеш ли наградата „Еми“? — пита Грейсън, без да схване смисъла на казаното от Елиът.
— Това няма нищо общо с договора — казва Куинси и слага ръката си върху моята, преди да е изречено каквото и да било друго.
Винсънт отново се приближава към нашата маса.
— „Бьоф Строганов“ е свършил, господин Джеймс, но мога да ви предложа превъзходни пържоли с подправки — казва на Елиът той. А към мен изговаря само с устни:
— Вземи „Еми“.
— Защо? — питам го по същия начин аз.
— Не съм и помислил да го включвам към договора, просто исках да знам дали вече е решила, това е всичко — отговаря Грейсън и поглежда недоволно към Винсънт.
— Бъди по-конкретна, Куинси — казва Елиът. — Добре, ще взема пържола с подправки.
— Защото той би искал да я приемеш — казва внезапно на глас Винсънт.
— За какво, по дяволите, говориш, Винсънт? — избухва Грейсън.
Куинси проговаря толкова тихо, че Елиът трябва да се наведе към нея.
— Искам двайсет и пет процента увеличение на заплатата плюс премия от петдесет хиляди долара в края на първите шест месеца, ако журналът все още върви, и тогава още едно двайсет и пет процентно увеличение на заплатата след края на първия сезон; разбира се, ако подновим договора; само при това положение тя се връща в Близкия изток.
— Невъзможно! — провиква се Грейсън.
— Откъде знаеш, че той би искал да я приема? — питам Винсънт аз.
— Нали ти казах да отложим този разговор — казва Куинси и се усмихва на Педро, който й поднася пилето по киевски, от което се вдига пара.
— Защото беше италианец — отговаря тихо Винсънт.
— За какво, по дяволите, говорите? — крещи Грейсън. — Кой е бил италианец?
Куинси забожда вилица в пилето по киевски и казва:
— „Мммм“ — а в това време маслото се стича по ориза.
Раул отваря бутилка бяло вино и налива малко в чашата на Елиът. Той я разклаща няколко пъти.
— Отлично е, но трябва да се изстуди още малко.
Раул връща бутилката в кофичката с лед.
— Валъри — отвръща Винсънт. — Джо Валъри беше италианец.
— Какво общо има с всичко това фактът, че Валъри е бил италианец? И, честно казано, Винсънт, омръзна ми да се месиш, когато се опитвам да си върша работата. Така е от години.
Появява се отново Педро и сервира моите блини и пилето по киевски с много сос за Грейсън. Застава отстрани и чака, докато Раул поднася пържолата с подправки на Елиът.
Куинси попива леко устни със салфетката си.
— Достатъчно крехка ли е пържолата ти, Елиът?
Той отвръща, докато отрязва хапка:
— Без грешка.
Грейсън бърка разсеяно соса си, потънал в мисли, а аз унило буча с вилицата блините.
— Окей, Куинси — казва внезапно Грейсън, като изпуска вилицата в червения сос и изпръсква синята си риза. — Съгласен съм за десетпроцентно увеличение на заплатата плюс премия от двайсет и пет хиляди долара в края на първата година и ново десетпроцентно увеличение за следващата година, стига Маги да остане в Израел.
— Няма да стане — отговаря Куинси и преглъща хапка пиле. — Я виж какво си направи ризата.
Елиът прави физиономия и прошепва:
— Ама и тя е една…
— Какво ще кажеш по въпроса за стипендията на името на Джо? — питам аз, все едно че не съм чула коментара на Елиът.
Грейсън топи салфетката си в чашата с вода и се опитва да изчисти ризата си.
— Да, да, да — отвръща нетърпеливо той, — стипендия на името на Джо Валари.
— Валъри — поправя го спокойно Винсънт и ми намига.
— Защо не ядеш блините си, Маги? — пита Елиът.
— Ще приема наградата, ако ми я присъдят — казвам аз, като гледам Винсънт право в очите, — и ще се върна в Близкия изток, щом настояваш.
Винсънт се оттегля с усмивка.
— Голяма работа си — прошепва Елиът и поклаща учудено глава.
— Е — пита Куинси, — ще приемеш ли условията ми?
Грейсън почти не мърда устни, докато говори.
— Ами ако не ги приема?
— Отивам на друго място.
Тя го заслепява с друга очарователна усмивка.