Малко по-късно вървим по Петдесет и седма улица хванати под ръка и чакаме да мине свободно такси.
— Имаш достатъчно време да се прибереш вкъщи. Твоят генерал се обажда в полунощ.
Едно такси спира на няколко крачки от нас.
— Качи се ти, Куинси — казвам ненадейно аз. — Иска ми се да походя малко, да поразмисля.
— И за какво точно? — пита Куинси с ръка на вратата на таксито.
Сбърчвам нос и отговарям:
— О, не знам. Може би за бежовите чорапи.
Ридаещите звуци на арабската музика от близкия ресторант почти напълно заглушаваха блеенето на овцата, която се разхождаше по мръсния тротоар. Ави спря колата няколко преки преди сградата, в която се помещаваше редакцията на вестника на ООП „Ал хок“, тъй като не беше особено препоръчително една западна журналистка да бъде видяна с израелски държавен служител.
— Нека да тръгнем към Мъртво море колкото е възможно по-рано, малко след шест, преди да е започнало да се смрачава.
— Как да те целуна за довиждане?
— Чакай да отмине овцата и ще помисля — каза Ави, като свали очилата си със златни рамки и ги сложи на таблото.
Посочих отличителните знаци с кръстосания меч и маслиновата клонка на раменете му и казах:
— Не ме е грижа толкова за овцата.
— А — отвърна той, — ето това е първата ти грешка — нямаш нужните навици. Изобщо не се сещаш, че това може да е ООП, дегизирана като овца, или овца, дегизирана като МОСАД. Ние сме много умни, скъпа.
Той се пресегна зад седалката, измъкна от чантата си зелен пуловер и го навлече върху униформената риза.
— Наистина си подготвен за всякакви ситуации.
— Първото вземане на решения в екстремни ситуации е характерно за израелската армия — отвърна той полушеговито-полусериозно. — Затова печелим войните. А сега ме целуни.
Бузата ми се отърка в грубата вълна на пуловера и миг след това устните ми бяха върху неговите. В началото той ме целуваше нежно, след това все по-страстно, накрая ме притискаше силно към себе си.
Усетих познатото прималяване.
— Целуването по този начин също ли е характерно за израелската армия?
Той разроши косите ми.
— Обичам те и искам да се оженя за теб — това е характерното за мен.
Очакваше да се сепна, да се отдръпна, да се оттегля в обичайната си несигурност.
— Всичко е наред — казах аз. — Започвам да свиквам.
Ави сложи отново авиаторските си очила.
— Защо отиваш в редакцията на „Ал хок“, щом ще взимаш интервю от затвора в Йерусалим?
— А — отвърнах аз, — ето че и твоите навици за сигурност не са толкова развити, колкото си мислиш, скъпи. Палестинците поискаха да говоря с Ахмед, редактора на вестника, за да уредим среща и с брата на затворника.
— А, да — усмихна се той. — Винаги ма някакъв брат някъде на втори план.
— Обичам те — промълвих ненадейно.
Той отново ме придърпа към себе си, като ме целуваше нежно.
— Ти си една непредсказуема и щура жена и аз също те обичам. Бъди внимателна днес.
— Ти също — казах и излязох от колата.
Тясна уличка водеше към входа на „Ал хок“, където ме очакваше Ахмед. Той беше моята връзка с така наречения борец за свобода в източния сектор на този древен град, пропит с религия, политика и история и със сериозни разногласия. Няколко жени, облечени в дълги широки черни бори, с тежки кошници, пълни с хляб и плодове, полюляващи се върху забулените им глави, клечаха наблизо и шумно разговаряха. Някакъв старец припкаше след стадото си овце, като с едната си ръка повдигаше полите на робата си, а с другата размахваше грубо издялана пръчка и издаваше познатия звук „ррр“.
Отворих тежката врата от ковано желязо със сложни орнаменти и влязох в мръсния вестибюл. Стените бяха украсени със снимки на Ясер Арафат, лъчезарно усмихнат, вдигнал победоносно два пръста над главата си, с увит около главата кафих на черни и бели карета. Някакъв мъж с плътно прилепнали дънки и яркорозова тениска с надпис: „Добре дошли в Маями Бийч“ под две нарисувани палми седеше на едно от бюрата и четеше списание „Пийпъл“. А други няколко мъже с изключително тесни панталони и жестоки пламъчета в очите започнаха да издават при влизането ми особени звуци, нещо средно между кудкудякане и съскане.
— Здравей — казах аз. — Харесва ми тениската ти.
Той ме озари с широка усмивка, която откри два златни предни зъба.
— Вие сте мис Маги от Ей Би Ен, а аз съм Башер.