— Приятно ми е да се запознаем, Башер — усмихнах се в отговор аз.
— Благодаря, добре съм — отговори той, — а Ахмед ви очаква.
Башер ми направи знак да го последвам зад завесата от кафяви мъниста. Тъй като вече имах опит от безброй подобни срещи, аз бях подготвена да чакам два-три часа, докато Ахмед благоволи да се появи с невинен вид, като че идва точно навреме за срещата ни. Докато се провирах през завесата, съпроводена от съскащо-кудкудякащите звуци, успях да закача платнената си чанта на няколко от мънистата, косата ми се оплете в една от златните ми обеци, в резултат на което едва не разкъсах меката част на ухото си; тъкмо когато освободих обецата, ударих силно дясното си коляно в мивката, поставена точно на входа към задушната стаичка.
— По дяволите — измърморих под носа си.
Крис Ринглър, операторът ми, вече се беше настанил на един от напуканите пластмасови столове с протегнати напред дълги крака и кръстосани пред гърдите загорели мускулести ръце. Широкополата шапка тип „Индиана Джоунс“ беше надвиснала над очите му. Носеше същата яркорозова тениска с надпис „Добре дошли в Маями Бийч“, заобиколен от две палми.
— Здравей, красавице — каза той и бутна шапката към тила си. — Май те заболя.
Кимнах и погледнах първо към неговата тениска, а след това към тази на Башер. Той се разсмя.
— Донесох няколко за момчетата тук; надявах се, че ще ни помогнат да минем по-бързо.
Кимнах отново и седнах на захабен жълт пластмасов стол.
— Сигурно ще успея да прочета „Възходът и крахът на Третия райх“, докато чакаме — каза Крис и посочи към дебелата книга, която лежеше върху гравиран меден поднос.
Хвърлих на пода платнената си чанта и подпрях ударения крак до книгата.
— Долу крак — каза рязко Башер. — Ние не показваме подметки на обувки.
Погледнах го невярващо.
— Башер, в случай че не си забелязал, току-що ударих коляното си в мивката, чието място съвсем не е на входа.
— Подметки на обувки показва неуважение в арабски свят.
Свалих крака си от масата и отговорих:
— А съскане и кудкудякане след жените показва неуважение в западния свят.
— Вие сега в окупирани територии.
— Странно — казах аз, — мислех, че сме в Маями Бийч.
Крис скокна и обгърна с ръка тесните рамене на Башер.
— Ей, приятел, другия път ще ти донеса тениска с алигатор отпред. Става ли?
Башер отклони поглед от мен.
— Става — отвърна той. — Искате ли зелен чай и фурми?
— Не мисля, че ще има време за това — казах аз, опитвайки се да ускоря нещата. — Не бихме искали да караме Ахмед да ни чака.
Башер отново се втренчи в мен.
— Ахмед много зает сега. Ще пиете зелен чай с фурми — нареди той и изчезна зад завесата от кафяви мъниста, без да удари коляното си в мивката.
— Направо съм вбесена — възкликнах възмутено аз.
— Така само влошаваш положението — каза Крис, като се отпусна отново на стола си — и ако продължаваш в този дух, ще прочета не само „Възходът и крахът“, а и Корана, и събраните съчинения на Уилям Шекспир и може би ще видя тригодишния си син отново чак когато стане гимназист.
— Извинявай, Крис. Мислех си, че може би е приятно, ако човек има възможност поне понякога да интервюира възрастни хора в нормални райони на света.
— Хайде, Маги — отговори с внезапна горчивина той. — Нима не знаеш, че тази територия е от първостепенно значение? Войната е секси.
Той се изпъна напред, повдигна тениската си до пъпа и аз видях дебелия червен белег, който пресичаше целия му корем. Докоснах го предпазливо.
— Ти си жив, Ринглър; раната ти вече заздравя напълно.
Той смъкна тениската и се облегна назад. Очите му бяха насълзени.
— Да, един нищо и никакъв шрапнел. Защо и Валъри нямаше този късмет!
Башер се появи отново с поднос, върху който се полюшваха две чаши зелен чай и чиния с лепкави от сладост фурми.
— Ахмед каза, че сте добре дошли и че ще дойде много, много скоро.
Не си дадох труда да го погледна, като се престорих, че съм погълната от бележките си за интервюто. Башер остави подноса и излезе.
Появи се три часа и половина по-късно, точно в дванайсет часа, когато всеки от нас беше погълнал по четири чаши зелен чай и по десетина фурми, беше се разходил неколкократно до банята и неведнъж беше извършил дълги обиколки, ходейки напред-назад из задушната стаичка.
— Ахмед не зает вече. Хайде, хайде бързо. Той ще ви види.