— Слушай, Рашид — заобяснявах аз, — Ей Би Ен иска да заснемем един истински борец за свобода, а не човек, който само философства по тези въпроси в някой университет на Западния бряг.
Той се усмихна ослепително, издавайки увереността си, че поради красивото си облекло, великолепния си вид и страхотните си зъби няма да му се наложи да слуша обичайното „трябва да заснемем нещо по-сензационно за зажаднелите си за кръв зрители, така че, ако обичате, придайте си малко по-порочен вид“ — думи, с които западните журналисти вече се бяха прочули.
— И така, вие интервюирате брат ми — отвърна той на неправилен английски, — а той съгласи заради мен — аз му позволих да говори с вас. Сега, ако не искате да ме интервюирате като, както казвате вие, втори план, всичко наред. Само ми кажете.
— Не става дума за това, Рашид. Искам да кажа следното — започвам да обяснявам аз, като хващам едната му ръка. — Трябва ми някой с изцапани от кръв ръце — някой, който прави нещо за революцията, а не само да говори за нея.
Рашид мълчеше.
— С други думи, трябва ми някой, който е убивал в името на своята кауза — като брат ти; така че, честно казано, мисля, че няма смисъл да те интервюирам днес. Съжалявам.
— Престани да го усукваш, Зомерс — каза саркастично Крис и смъкна по-ниско широкополата си шапка, — бъди по-пряма.
Излязохме бавно навън, на прекрасната слънчева светлина, и тръгнахме към Стария град, докато Рашид разказваше за живота си:
— Бях вербуван в Ашбал, младежка палестинска организация, когато бях на четиринайсет години. Те ме научиха как да използвам гранатомет и аз се превърнах в едно от децата гранатомети.
Крис ме погледна многозначително. Беше чувал за подобни неща, за деца, изпращани на фронтовата линия, за да изстрелват тези гранати, които можеха да убият всекиго в радиус от една миля — като Джо Валъри. Но и аз бях чувала за тези неща.
— Как се чувстват родителите, чиито деца се занимават с това?
— Те са готови да жертват дори чедата си за родината.
Намерихме празна пейка край Дънг Гейт, недалеч от Стената на плача, в близост до някакви френски туристи, излегнали се върху тревата.
— С какво се занимаваш сега, Рашид? — попитах аз.
— Преподавам химия в Рамалах на Западния бряг — отговори ми той, изложил лице на слънчевите лъчи.
— Каква химия? — попитах с чувството, че започва да ми се повдига.
Той се усмихна.
— Уча децата, че ако се смесят натрий и азотна киселина, се получава натриева основа.
— А това какво означава?
Сърцето ми биеше така, че щеше да изскочи от гърдите ми.
— С един детонатор — обясни търпеливо той — моите ученици могат да взривят сграда или няколко коли, или дори военно съоръжение.
— Или дори граждански автобус, пътуващ от Хайфа до Тел Авив — допълни тихо Крис. — Така ли е, Рашид?
В отговор той само сви рамене и отново вдигна лице към слънцето.
— Вярно ли е? — настоявах. — Ти ли осигури експлозивите?
Без да помръдва, Рашид заговори, като едва движеше устните си:
— Стоя си тук на слънце. Не съм осъждан за никакви престъпления, така че вие в какво ме обвинявате?
— Не те обвинявам, Рашид, само се питах дали си…
— Дали аз съм осигурил експлозивите за оня автобус — довърши мисълта ми той.
Не сваляше поглед от мен, сините му очи не мигаха, устните му не трепваха. Имах чувството, че главата ми ще се пръсне.
— Е, ти ли беше? — попитах го едва чуто.
Отговори ми само с усмивка, сетне се изправи.
— Предайте много поздрави на брат ми.
Тръгна по пътя с бавни крачки и сякаш безцелно. Изведнъж се обърна и вдигна нагоре юмрук.
— За революцията — извика той. — До смърт.
Затворът в Йерусалим представляваше няколко едноетажни каменни постройки, заобиколили доста просторен двор. Това беше централното полицейско управление, където се намираха задържаните и по граждански, и по политически престъпления до получаването на присъдите.
Мауд, братът на Рашид, седеше в една от стаичките за разпит, ръцете му бяха хванати в белезниците по такъв начин, че той можеше да пали цигара от цигара по време на цялото интервю. Крис снимаше, а Мауд рецитираше различни революционни лозунги, като почти не обръщаше внимание на въпросите ми.
— Израелците убиват нашите бебета.