Ави погледна право напред, усмихна се леко и отвърна:
— Невероятно е колко предсказуема можеш да бъдеш в някои отношения, въпреки че си най-загадъчната жена, която съм срещал. Бях сигурен, че ще ме попиташ.
— Неприятно ли ти е, че се интересувам от това? — попитах и вдигнах глава.
— Не — отвърна ми предпазливо Ави, — защото аз самият бих искал да знам всичко за всеки, който някога е бил в живота ти.
Усмихна се и продължи:
— Но аз не съм американец и следователно не съм така директен като теб.
— Сега е по-различно от другите ми връзки.
Изправих се и лекият ветрей изду белия ми копринен кафтан.
— По-различно е само защото вече си сигурна за чувствата си към мен, но все още не си изяснила моите чувства към теб.
Пренебрегнах факта, че ме познава толкова добре.
— Мъчно ли ти е, че всичко между вас е свършено? — повторих аз.
Той ме погледна нежно.
— Маги, никога не съм обичал жена както теб и никога няма да обичам. Ще прекараме остатъка от живота си заедно, защото най-вероятно съм единственият мъж, който може да те направи щастлива. Поне аз съм убеден в това.
Слушах го много внимателно, като не смеех да си поема дъх в очакване да чуя „но“ или „от друга страна обаче“ — думи, които много често следват след някое твърдение, привидно лишено от отрицание.
— Не гледай толкова уплашено — промълви нежно той. — Няма никакви уловки; само това, което казах, нищо повече.
— Говори ми за нея. Искам да знам всичко.
— Гушни се пак при мен и ще ти разкажа; само че няма нищо Бог знае колко интересно.
Седнах отново до него с крака на парапета и глава на рамото му и няколко пъти си поех дълбоко въздух.
— За няколко часа с теб изживявам цяла седмица — каза той, галейки лицето ми, — за няколко дни — месец, а за няколко седмици — цял един живот. Чувствам те и усещам цялата енергия, която притежаваш, защото между двама ни сякаш припламва искра.
Той млъкна за миг.
— А между нас с Рут никога нищо не се случи.
— Сигурен ли си?
— Бяхме семейство цели петнайсет години, така че бих излъгал, ако кажа, че не изпитвам чувства към нея.
— Какви? — едва се удържах на мястото си.
— Никога не съм я обичал както теб, но въпреки това изпитвам усещането за загуба на нещо близко, макар и тази близост никога да не е била достатъчна.
— Щастлив ли си, че тя си има друг?
— Не бих употребил точно думата „щастлив“.
— Ревнуваш ли? — попитах със затаен дъх.
Ави внезапно сви устни и очите му се присвиха, докато той като че ли подбираше много внимателно думите си.
— Чувствам се предаден — промълви най-после той.
Бях смаяна и възмутена от факта, че мъжът когото обичах и който ме обичаше повече от всичко на света, е такъв лицемер.
— Как можеш да говориш така? — извиках и скочих от мястото си. — Откъде накъде се чувстваш предаден?
— Как можеш да бъдеш толкова глупава? — отвърна ми много спокойно Ави.
— Глупава?! — извиках аз. — Казваш, че съм глупава, след като ти току-що направи най-глупавото и нерационално съждение на света!
Спокойствието му ме вбеси.
— Изглежда, си забравила, че си влюбена в израелец, не в американец.
В това, което каза, имаше известна доза истина. Той не живееше този псевдоцивилизован свят, където бивши съпруги и съпрузи си разменят формални целувки, когато се срещат на партия бридж или на тенис. Не би могъл да бъде от съпрузите, които се опитват да изглеждат спокойни и естествени на някое парти при общи приятели, когато неприятните процедури около развода вече са само далечен спомен, децата — разумно разпределени, а новият брачен обет — вече даден по време на скромна, но организирана с вкус брачна церемония в градините на „Хемптън“.
— Какво те кара да мислиш, че американците са по-различни? — изсъсках аз. — Може би просто сме по-цивилизовани от теб.
— Защото — каза Ави и се протегна да хване ръката ми — в любовта и страстта няма нищо цивилизовано.
— Възможно е, но ти не можеш да търпиш мисълта, че Рут има някаква връзка с този човек.
— Мога да го понеса — отговори предпазливо Ави. — Но не виждам нищо цивилизовано в това съпругата ми да спи с някакъв непознат, ако въобще го прави, в което съвсем не съм сигурен.
— Но нали спиш с мен — извиках и се отскубнах от прегръдката му.