— По-различно е — отвърна простичко той. — Никога не съм спал с теб; аз те обичам. Освен това при нас стандартът е двоен.
Бях вбесена, идваше ми да опаковам багажа си и да се махна оттук или да удрям с юмруци Ави, докато разбере смисъла на думата „цивилизован“.
— Отпусни се — каза спокойно той и извади една от малките си пури в металната табакера, която беше в джоба на сините му панталони.
— Може би не разбирам какво всъщност искаш да кажеш — заявих аз, като скръстих ръце пред гърдите си и закрачих напред-назад из тясната тераса.
Ави запали пурата си.
— Израелецът има своите добри и лоши страни — започна да обяснява той с шеговит израз на лицето си. — Лошото е, че ние не мислим, че жените са като мъжете, а доброто е, че не мислим, че жените са като мъжете.
— И — прекъснах го аз като махнах с ръка, преструвайки се, че искам да отпратя дима от лицето си — несъмнено не би изпитал никакви угризения да сториш с мен същото, което стори с нея.
— Не — отговори той и притисна коляното ми между краката си. — Това, че съм израелец, не означава, че не мога да бъда верен на жената, която обичам истински.
— Ами — попитах, все още обидена — ако аз постъпя така с теб?
— Тогава — каза той и изтърси пепелта от пурата си през терасата — ще те убия.
Протегна се, хвана ме с една ръка и ме дръпна в скута си.
— Обичам те повече от всичко на света. Престани да се държиш така глупаво!
— Каква е разликата в чувствата ти към мен и към Рут, щом още я ревнуваш?
— Разликата е там, че не бих убил Рут от ревност — отвърна той и ме целуна по врата. — Тя е вече мъртва за мен.
Държеше ме здраво, устните му едва се докосваха до моите.
— Способен ли си на това? — попитах тихо аз.
— Да — отговори Ави, лекичко хапейки лявото ми ухо.
— Какво ще кажеш за приятелите и за кариерата ми?
— Какво общо имат те с любовта ми? Аз съм горд от всичко, което правиш, но все пак съм си прост израелец — каза той, като промуши ръка под кафтана ми и докосна дясната ми гърда. — Твоето тяло ми принадлежи.
— Ави, искам да ми обещаеш нещо.
— Всичко. — Сложи ръката ми върху подутината на шортите си.
— Искам да ми обещаеш, че никога няма да повториш това, което току-що каза за Рут и двойния стандарт, пред който и да е от приятелите ми. Ще си помислят, че си Отело, а аз — идиотка.
Дълбоко в себе си обаче въобще не се интересувах от това, защото цялото ми същество беше изпълнено единствено с него.
Ави кимна и вдигна дясната си ръка в клетвен знак:
— Нашата малка тайна е на сигурно място в мен.
Безмълвно минах през отворената врата на терасата и влязох в спалнята. Той постоя навън още малко, загледан в морето. Отпуснах се на леглото, белият ми кафтан се раздипли около мен, главата ми бе облегната на ръцете. И тогава Ави застана до мен. И промълви:
— Съблечи се.
Поклатих леко глава, без да откъсвам поглед от лицето му. Той повдигна вежда почти незабележимо и започна да разкопчава панталоните си. Седна на леглото, взе ме в обятията си и бавно съблече белия кафтан. После ме повдигна така, че да застана на колене, и обхвана лицето ми в дланите си.
— Обичам те, Маги! Обичам те.
Когато ме облада, двамата изстенахме, притиснахме се страстно един към друг и се предадохме във властта на това, което беше започнало още с първата целувка.
— Колко е спокойно! — прошепна след това Ави.
— Така е, защото понякога оставам без дъх — отвърнах му и отново го придърпах към себе си.
Заспах с мисълта, че когато този мъж не е до мен, все едно че целият свят е пуст, че не бих могла да живея без него. Когато обаче на другата сутрин слънцето заструи през отворената врата на терасата, разбрах, че миналата нощ си беше за миналата нощ, а тази сутрин си е за тази сутрин.
Измъкнах се тихо от леглото, като внимавах да не го събудя, и на пръсти отидох до гардероба, в който беше оставил дрехите си. Започнах да ровя из чекмеджето, като се опитвах да открия онези смешни къси бежови чорапи — противоотровата, която ползвах в случаите, когато ставах твърде уязвима. Но там имаше само три чифта бели хавлиени чорапи и два чифта черни три четвърти. В този момент той ме стресна, като ме взе в обятията си и прошепна в ухото ми:
— Изхвърлих ги.
— Какво? — попитах невинно аз.
— Онези смешни бежови чорапи — отвърна Ави и ме целуна по врата.