Госпожица Нацупена уста се спуска към мен и прекъсва ирационалните ми размишления.
— Това наистина ли сте вие — Маги Зомерс! Просто не мога да повярвам.
Изобщо не възнамерявам да улесня задачата й; отчасти защото тя има безупречна кожа и не може да бъде на повече от двайсет и две и отчасти защото аз нямам такава кожа и не съм на толкова. Стоя мълчалива и невъзмутима, а през това време тя не спира да нарежда колко хубаво било, че сме се запознали (че кой ни беше запознал?) и как ме гледала по телевизията още като била малко момиченце.
Това прелива чашата на търпението ми. Свалям слънчевите очила и прокарвам език по това, което операторите от години наричат „страхотните ми зъби“. Невероятно е колко добре се ориентира малкото за това къде е най-подходящо да забие ножа в разтревожената жена, която е дошла в репортерската стая на Ей Би Ен с надеждата да намери малко покой.
— Какво работите тук?
— Помощник-репортер съм.
— Към продуцентство ли мислите да се ориентирате?
— О, не. Искам да се снимам, като вас.
Ето ти на.
— Тогава може би ще трябва да помислите да махнете тази бенка отстрани на устата си.
Бебешките й пръстчета литват към устните й и докосват леко въпросната бенка, но тя продължава разговора така непринудено, както би могло да го направи само някое дете без задръжки, без ни най-малък признак на смущение.
— Много ви благодаря, че ми казахте — отвръща тя. — Харесвам вашите репортажи от Близкия изток.
И докато Дон се впуска в безкраен монолог за предимствата на обучението, което получава в Дъ Ню Скул („Всяка година прииждат нови попълнения“), аз отново си представям как го прегръщам, как го докосвам, как го чувствам и отново чувам: „Искам да имам дете от теб.“
— Имате безупречен нос — казва в това време Дон, — невероятно прав и леко вирнат нагоре като на Вивиан Лий в „Отнесени от вихъра“.
Това означава ли, че след приключването на снимките на „Отнесени от вихъра“ носът на Вивиан вече не е бил вирнат? Днес определено не съм в приятно настроение.
— Благодаря — казвам в отговор аз.
Но мислите ми са някъде другаде, разсъждавам върху предимствата на упойката, която блокира чувствителността на тялото от кръста надолу, пред естественото раждане.
— Можете ли да ми кажете името на вашия лекар? — пита тя.
— Какъв лекар? — питам аз, духом все още в родилната зала.
— Лекарят, който го е направил — искам да кажа, направил е пластичната операция на носа ви.
— Никога не съм си правила пластична операция на носа — отвръщам й тихо.
Явно е смутена.
— Много се извинявам.
— Няма защо — отговарям успокоително. — Приех го като комплимент.
Определено съм за безболезненото раждане и за присъствието на Ави в родилната зала.
В разговора ни настъпва временно затишие, докато Дон се опитва да измисли някаква по-неутрална тема.
— Кой касетофон е най-добър според вас?
— За какво?
— За взимане на интервюта.
Може би ще трябва да изоставя всичко това, да издам някои професионални тайни на Дон и само от време на време да правя реклама на касетофони, докато се грижа за детето на Ави.