— Опитвай се да използваш хартия и молив — отвръщам грубо аз. — Когато започнах, по нивите нямаше контакти.
Веднага започвам да съжалявам, че съм толкова рязка. Давам си сметка, че когато бях на нейната възраст, аз прекалено мразех брака си, за да искам да имам бебе. На трийсет пък бях заета с обирането на лаврите от професионалните успехи, за да искам бебе. Внезапно разбирам, че не бива и когато стана на четирийсет да съжалявам, че съм била толкова заета или с омразния си брак, или с професионалните си успехи, та затова все още нямам бебе. Впрочем кога за последен път съм взимала интервю из нивята? И защо съм толкова сигурна в това — дали само защото Ави го каза по този начин? Просто съм влюбена в него, със или без кучешко лайно, и да имам бебе от него, като че ли е най-логичното нещо на света.
— Елиът Джеймс в стаята си ли е? — питам аз, потискайки безумното си желание да я прегърна.
Вероятно би било много по-здравословно за мен да не преминавам от една крайност в друга.
— Не, не мисля — отговаря стеснително тя. — Защо не почакате в кабинета му? Там ще ви е по-удобно.
Дон пъха краката си обратно в черните пантофки и тръгва към кабинета на Елиът. Внезапно ни наобикалят трима от колегите ми, с които, може да се каже, работя откакто съм станала пълнолетна, и започват да говорят едно и също:
— Горкият Джо — каква трагедия.
Агнис Фарли, намъкнала деветдесетте си килограма в един от онези полиестерни костюми с панталон в пастелен цвят, е жената, която ме гримираше за всяка моя поява на екрана, докато работех в местните новини.
— Молех се за теб, Маги — възкликва тя, като отмахва от очите си кичур изрусена почти до бяло коса.
— О, Агнис — отвръщам аз, истински трогната. — Благодаря ти.
Питър Темплетън, висок и слаб, с тясно лице и дълъг нос, все още носи същото изтъркано синьо сако. Той беше първият ми режисьор от ония далечни дни, когато правех криминалната хроника.
— Маги — казва той и ме прегръща. — Толкова често си мисля за теб.
— Не се съмнявам в това — отговарям аз, стискайки ръката му.
А Джак Рошански, който с всяка изминала година все повече заприличва на Мистър Клийн и чиято лъскава плешива глава и огромен корем могат да се видят всеки момент в репортерската стая, ме разцелува.
— Животът е една смрад — произнася горчиво той.
Дон се напряга, за да не изпусне някоя думичка; струва й се, че в момента открива някаква много важна тайна за хората, които са работили дълго време заедно в този бизнес и които току-що са понесли обща загуба — смъртта на човек, който също е работил дълго в този бизнес заедно с тях, като част от тях. Може би все пак щеше да научи нещо за тази солидарност, която не се преподава в никакви училища.
— Каква сцена! — каза Джак. — Тук беше истинска лудница, когато започнаха новините.
— Как успя въобще да кажеш нещо? — пита Питър.
Ясно е, че докато за тях аз съм единственият свидетел, единствената от групата, която може да им разкаже подробности за случилото се малко преди и часове след оня ужасен миг, за мен те бяха моята единствена възможност да видя реакцията на хора, които бяха обичали Джо така, както го обичах и аз. Те имаха нужда да чуят разказа за тази трагедия от друга гледна точка, да попълнят празните места, за да могат да приемат окончателно случилото се. А аз имах нужда да разбера дали чувството ми за загуба е толкова остро само защото всичко се случи пред очите ми. Дон се приближава към нас в очакване да чуе и двете версии на ужасната история, която все не можем да възприемем като реалност: историята на един от нас, който беше загубил живота си.
— Убиха един от нас — беше плакал през този ден Крис Ринглър. — Това се случи с един от нас.
Разказват ми, че тогава в офиса царял пълен хаос.
— Обаждането от Йерусалим беше прехвърлено направо горе в дирекцията, май че беше в кабинета на Грейсън — обяснява Питър.
Той веднага разбрал, че екипът на Ей Би Ен в Ливан е попаднал под обстрел, защото точно тогава се намирал в кабинета на Елиът. В дирекцията се получило някакво неясно съобщение, че няколко човека били ранени.
— Никой не беше сигурен за нищо — продължава Питър. — Казаха ни да чакаме ново съобщение.
Веднага след като получил новината, Грейсън се обадил и дал указание на Елиът да включат всички телексни и телетипни апарати в репортерската стая, в случай че съобщението бъде пратено първо там.