— Това ми напомни за деня, в който Джоуи облицова всички бюра в репортерската с метри телетипна хартия. Не излъчихме почти нищо онази вечер — усмихва се тъжно Джак.
Затварям очи и се опитвам да възстановя хронологията на събитията, като започвам с Ринглър, който пътуваше с останките на Джо Валъри в един израелски танк „Микерва“ и го изостави едва когато беше принуден да изскочи навън, тъй като бяха наближили Бейрут. След това тялото на Джо беше преместено в малък — брониран транспортен самолет, който беше изминал останалото разстояние и бе пресякъл границата. Крис стигна до Бейрут в един джип заедно с мен и Ави. Когато най-после пристигнахме в хотел „Комодор“, ние се втурнахме да търсим телефон. Крис крещеше на смаяното момче на рецепцията и се опитваше да му обясни, че се е случило нещастие и че нямаме никакво време да обикаляме целия град, за да търсим свободен уличен телефон, пък те и без това никога не работеха. Момчето не знаеше какво да стори, беше вперило поглед в опръсканата ми с кръв тениска, а през това време Ави му нареждаше на арабски да ни намери някакъв телефон. Струва ми се, че беше минала цяла вечност, когато момчето най-после ни уведоми, че е невъзможно да се свържем с Йерусалим, тъй като няколко бомбени попадения в района бяха прекъснали телефонните кабели. Едва по-късно научихме, че по това време екипът на Ирландската телевизия, който беше свидетел на събитията в Сабра Камп, вече беше информирал представителството на Ей Би Ен в Йерусалим. Проблемът беше в това, че никой от тях не знаеше точно какви са понесените загуби, а изкопчването на информация от частите на израелската армия, която беше на бойното поле, беше невъзможно. Това обясняваше защо получената първоначално от Грейсън информация е била толкова неопределена.
— Веднъж Джоуи ми прати снимка — казва Агнис и бърше очите си, — той с две палестинчета. Толкова беше сладък.
— Най-мъчно му беше за децата — обяснявам аз. — Носеше им храна и с часове си говореше с тях.
Как можех да кажа на Агнис, че точно преди да го убият, Джо беше отишъл да се сбогува с едно умиращо от менингит палестинче. След това той се втурна към мен и ме помоли да му чета, да му говоря, да правя каквото и да е, но да му помогна да спре да трепери и да плаче. Откъде можехме да знаем, че след още няколко секунди нямаше да можем дори да се сбогуваме с него.
— Бях в студиото и се опитвах да довърша една касета, за да я види Елиът преди излъчването — обяснява Джак. — Когато влязох в кабинета му, той седеше на ръба на бюрото си с по една телефонна слушалка на всяко ухо, като в същото време изстрелваше някакви нареждания на три секретарки. Те търчаха неуморно напред-назад, отговаряха на телефоните или предаваха съобщенията, дошли от дирекцията.
— След около два часа най-после Грейсън слезе при нас с някакъв телекс в ръка — казва Питър. — Даде го на Елиът да го прочете. След това Грейсън просто се свлече на един стол, а всички останали като че ли бяхме замръзнали по местата си, прекалено шокирани, за да напуснем стаята.
— Никога няма да забравя как Елиът просто затвори двата телефона и заплака — продължава Джак и поклаща глава.
— Всички стояхме като вкаменени. Никой не произнесе и думичка, докато Грейсън не попита кой ще каже на родителите му и на жена му и децата му, ако има такива.
— По това време Елиът вече се беше поуспокоил. Той каза на Грейсън, че Джо не е женен, а има приятел и е хомо.
Наистина невероятно, след като научил тази подробност от личния живот на Джо, Грейсън Даниелс предложил някой да отиде в репетиционната зала на „Америкън Балет Тиътър“ и да уведоми за случилото се приятеля на Джо, Гари Уейнрайт.
— Как успя да пуснеш телекса? — опита Питър.
Преди да успея да отговоря, Джак добави:
— А кога нашето представителство разбра в Йерусалим какво точно се е случило?
— Всичко стана страшно бързо — отвръщам. — И сякаш насън.
В хотел „Комодор“ цареше истински хаос, непрекъснато нахълтваха ливански граждани, за да се скрият от отряда милиционери на „Амал“, които бяха открили огън на улицата. Двамата с Крис зарязахме опитите си да се свържем с Йерусалим по телефона и послушахме съвета на Ави да отидем в съседната сграда и да изпратим телекс направо до Щатите. Изчакахме, докато стрелбата поутихне, и изскочихме от хотела. Без да се отделяме от стените, пропълзяхме по улицата, докато се доберем до офиса с телекса, който не беше затворен просто защото служителите там също нямаше как да напуснат сградата. Изпратихме съобщението директно до Грейсън Даниелс, отдел „Новини“ на Ей Би Ен, Ню Йорк, същото съобщение, което той беше подал на Елиът, и едно копие до нашето представителство в Йерусалим.