— Ави, утре се връщам в Америка — най-после казах аз. — Напускам Израел за известно време.
— Знам — отговори той, потупвайки ме нежно по бузата. — Знам това от миналата седмица.
Неслучайно тат алуф Ави Херцог беше голям разузнавач, и то от най-добрите; нямаше как да не знае бъдещите действия на жената, която му позволяваше да държи няколко чифта панталони, ризи и обувки в малкия й апартамент в Тел Авив. Но пък и аз неслучайно бях школувана в изкуството на манипулирането, и то в школата на най-добрата по тази част майка.
— Ави, недей да правиш опити да ме спираш — казах аз с надеждата, че той ще се опита да стори точно това. — Не мога да ти дам това, от което се нуждаеш и което заслужаваш.
Той не ми отговори, просто седеше и си играеше с пепелника, здраво стиснал устни. Изслуша ме как изброявам отново и отново всичко онова, което не мога да направя за него, защото ако бях признала, че мога, това би могло да ме направи щастлива и така да разруши всичко, особено плановете ми за нещастен живот.
— Освен това, Ави — продължих аз, чувствайки се длъжна да прекъсна временната пауза в разговора ни, — фактът, че професията ми изисква много от мен, не означава, че не съм жена. А може би всичко това с нас също е грешка. В крайна сметка ти просто ще се умориш от мен, тогава ще избухне нова война и ще имаш извинение да сториш с мен същото, което си направил с Рут.
Поех си дълбоко дъх.
— Свърши ли, Маги? — пита той, а нежните му кафяви очи ме оглеждат със симпатия.
Искаше ми се да се притисна към гърдите му.
— Не — отсякох аз, — не съм свършила. Между другото, защо нямате деца? Предполагам, че това също е по нейна вина.
— Не — отвърна тихо той. — Не е само нейна вината. Трудно е да имаш деца от някого, с когото почти не си говориш, но ти би трябвало да го знаеш.
— Знам само, че не искам да преживея всичко това наново, че нямам намерение пак да правя важен избор в живота си и да се опитвам да бъда нещо, което не мога да бъда, за някого, който, така или иначе, не ме разбира.
Той се усмихна.
— Разбирам те по-добре, отколкото си мислиш.
Понечих да го прекъсна отново, но този път той ме спря:
— Нека сега аз да говоря. Досега те слушах.
И постави ръката си върху моята, като си играеше с пръстите ми.
— Достатъчно добре съм те разбрал, за да не ти споменавам никога, че ние всъщност живеем заедно; в противен случай би избягала от мен. Разбрах, че фактът, че съм влязъл в живота ти, трябва да се държи в тайна от теб.
— Нямам намерение да се променя, така че може би ще е по-добре да се върнеш веднага при Рут.
В същото време усещах, че очите ми се пълнят със сълзи.
— Никога не съм се оплаквал, когато закъсняваше до два-три часа през нощта. Приемах го, защото знаех, че това е част от твоя живот, от твоята работа.
— Не си мисли и за миг, че някога ще престане да бъде част от живота ми, — отвърнах, като бършех лице с опакото на ръката си.
— Разбрах какво мога да очаквам в мига, в който те видях, в мига, в който се влюбих в теб, така че не съм бил изненадан, Маги.
Притисна ръката ми до устните си.
— И разбира се, сега искаш да ме промениш — да ме превърнеш в нещо, което би презирал след това.
— Никога няма да се опитвам да те променя и никога няма да започна да те презирам.
— По най-незабележим начин, като настояваш много да си стоя вкъщи и…
Ави прибра кичур коса от лицето ми и ме погледна нежно.
— Всичко, което правех, Маги, беше да се мушна в леглото, когато се прибереш, за да мога да те държа в обятията си, докато заспиш.
Поклатих глава.
— Искаше да си сигурен, че знам какво губя, нали?
— А какво ще кажеш за това, което губя аз?
— Може би ако се беше държал така с Рут, тя нямаше да бъде толкова „студена и необщителна“.
Той обхвана обляното ми в сълзи лице в дланите си.
— Престани да я защитаваш, Маги. По-добре от теб знам качествата й. Тя нито за миг не е усложнила живота ми, защото е напълно предсказуема.
— А аз сигурно съм ти го усложнила?
Той замълча за миг, палейки една от малките си черни пури, после всмукна дълбоко дима.
— Определено не ми даваш обичайната сигурност, която чувствах с нея — каза Ави най-после, като изпусна тънка струйка дим.
— Тогава защо искаш мен?
Устните му почти се допираха до моите.
— Ти си най-вълнуващата жена, която някога съм познавал, пък и се надявам да признаеш факта, че си влюбена в мен.