Нервно се разхождам напред-назад пред прозореца, като почти не се владея. Паникьосана съм, че може да ми отнемат това, което си е лично мое, и заедно с него — Ави Херцог.
— Вижте, благодаря много и на двама ви, но аз обичам мястото и работата, която върша, и възнамерявам да се върна там.
Дан уморено разтърква очи с ръцете си.
— Отивам да донеса шампанското.
— Маги — казва Куинси, — знам, че ти е трудно заради това, което се случи с Джо, но ти не трябва да се предаваш. Трябва да го превъзмогнеш, затова реших, че смяната на обстановката ще ти се отрази добре.
— Съгласих се да дойда тук само защото има временно прекратяване на огъня. Включването на сирийските войски е въпрос единствено на време. Всеки момент военните действия ще бъдат възобновени и някой ще трябва да ги отразява.
— Маги, престани. Ти не си единственият репортер, който може да бъде изпратен.
— Аз обаче съм единствената, която наистина разбира какво става там. Другите само прочитат материалчето — именно те могат спокойно да правят някакъв си телевизионен журнал.
Дан се връща с бутилката шампанско и три чаши върху подноса.
— Имам новини за теб, Маги — казва той и гръмва тапата. — Зрителите тук не могат да уловят разликата, пък и не им пука. Те не могат да различат шиит от израелец или палестинец. Единственото, което ги интересува, е дали могат да пътуват до Европа, без да бъдат отвлечени от терористи, или дали няма да има ограничения в продажбата на бензин, или дали комунистите няма да вземат надмощие в целия свят и да унищожат истинските ценности. Осъзнай се, Маги, телевизията е олицетворение на глупостта на Америка.
— Е, тогава може би ще е по-добре да си намерите друг клиент, който има по-голямо желание за това. Някое разумно безволево същество, което може да дрънка само разни незначителни неща и ще бъде поласкано да прави някой безсмислен телевизионен журнал.
Куинси е потресена.
— Какво ти става?
— Как може да говориш така? — казва Дан и ми подава чаша шампанско. — Ти не си просто клиент; ти си ни близък приятел.
Аз обаче не мога да отговоря, защото съм заровила глава в ръцете си и плача. Куинси тръгва към мен и в този момент телефонът иззвънява.
— Моля ти се — казвам през сълзи аз, — вдигни го. Аз не мога.
Куинси се връща след няколко минути. Сяда до мен и ме прегръща.
— Трябваше да ми кажеш — изрича тя и отмята косите от лицето ми.
— Извинявай, Куинс.
— Какво да ти каже? — пита Дан.
Куинси накланя глава и пита:
— Мога ли да му кажа?
— Да.
— Изглежда, има някакъв мъж — между другото с прекрасен глас, — който е влюбен в Маги.
И тя се обръща към мен.
— Ави иска да знаеш, че много му липсваш и че утре отива на полето, но ще ти звънне веднага щом се върне, което ще рече в полунощ по нюйоркско време. Защо не ми каза, че това е причината да искаш да се върнеш в Израел и освен това — той да не би да говори за полето, за което си мисля?
— Така че може би ще е по-добре да се захвана с въпросния телевизионен журнал.
Дан започва да се смее.
— Ти си най-противоречивата личност, която познавам, по-зле си дори от жена ми. Страшно сме щастливи, че в живота ти се е появил някой и ако се наложи, Куинси ще се изправи срещу цялата телевизионна компания, но ще поднови досегашния ти контракт. Така че какъв е проблемът?
— Той е женен — отвръщам безизразно.
— О, по дяволите — възкликна Куинси.
— Жененият може да стане неженен! — отговаря практично Дан. — Все още не виждам какъв е проблемът, освен ако полето, за което говори той, не е бойното поле и ти не си се свързала с военен.
Куинси ме наблюдава съсредоточено.
— Така ли е, Маги?
— Да; не; не знам. Да, свързала съм се, и да, той е генерал, и да, става дума за бойното поле; но не, там е различно от тук; и аз не знам как да се оправя с цялата тази каша.
— Само не ми казвай, че е различно, даже по-лошо — там елитът е на предните линии, а тук убиват само бедните. Наистина достойно за възхищение, ако е така. Може би все пак ще си помислиш още малко за този телевизионен журнал.
— Тя не иска да го направи — обажда се Дан. — Тя е влюбена в него; само че е разочарована, че е женен.
— Това не е най-важното — казва Куинси.
— Разбира се, че това е най-важното; попитай я.
Двамата се обръщат към мен в очакване на отговора ми.