— Не искам да поема отговорността за проваления му брак върху плещите си — отвръщам най-после.
— Недей да се ласкаеш — казва прозаично Дан. — Ти няма да си основната причина, ако се провали бракът му. Никога не става така. Бракът му вероятно е под въпрос от години.
— Маги, — казва искрено Куинси, — след няколко дни ще се видим с Грейсън. Защо дотогава не обмислиш по-добре всичко? Не вземай прибързани решения още тази вечер. В крайна сметка ти току-що се връщаш и сигурно си страшно уморена.
— Мисля, че си права, Куинси. Може би дотогава ще знам дали Ави все още държи на мен.
— Откога кариерата ти се върти около някакъв мъж, Маги Зомерс?
— Откакто с влюбена — отвръща с усмивка Дан. — Не е ли така?
— Нека сменим темата — казвам, защото забелязвам, че Куинси е толкова изненадана, че дори не може да продължи разговора. — Как е Грейсън? Не съм го виждала от месеци.
— Все същият; изобщо не се е променил — отговаря Дан и налива още шампанско.
Изглежда Куинси се е съвзела достатъчно, за да избухне в смях при спомена за онази забавна история.
— Спомняш ли си прословутата среща с него?
Опитвам се да имитирам смях, да се покажа заинтригувана от новата тема на разговор. Истината е, че последното нещо, което всъщност искам в момента, е да си припомням онази нощ с Грейсън Даниъл.
Беше пролетта на 1973 г. и вече две години работех като редакционен помощник на Ник Сириг. Една вечер имах спешна работа в репортерската стая и забелязах някакъв мъж с изискан вид да ме наблюдава през вратата на един от офисите. Седем секунди и половина по-късно седях в кабинета на Грейсън Даниъл, директор на принадлежащите подвластни на Ей Би Ен телевизионни станции, разположени из най-големите търговски центрове в Съединените щати.
Грейсън беше дълъг като върлина, безцеремонен, типичен американец, с точно колкото е нужно сиви косми в бакенбардите и с раиран костюм, за да изглежда съвсем като истински. Усмивката беше чест гост на загорялото му лице, въпреки че стоманеносините му очи оставаха студени и безизразни. Особено ме очарова устата му — когато говореше, тя почти не се движеше и въпреки това произнасяше отчетливо всяка дума. А речта му и подборът на думите смътно намекваха, че той не се е променил особено от времето, когато е бил колежанин.
— Чисто свършена работа вчера за шеста — подвикваше той на някого, или пък:
— Превъзходно направено, мой човек — на синоптика.
— Усещам, че си момиче с огромен потенциал — обърна се той към мен този ден, като гледаше право към гърдите ми.
Усмихнах се, изчервих се и започнах да въртя перления си гердан около пръстите. Въпреки че изглеждаше съвсем логично в репортерските стаи да бъдат откривани телевизионни таланти, аз се чувствах притеснена от вниманието му. Сега пък се беше съсредоточил върху златната ми халка.
— Разкажи ми нещо за целите си, мис Маги — каза той и вдигна дългите си крака върху едно от бюрата.
Усетих, че съм насочила поглед право към порядъчно износените подметки на кафявите му мокасини, докато обяснявах целите си.
— Искам да правя репортажи за събития от международно политическо значение. Ще ми се да вярвам, че мога да направя нещо добро за системата, като дам възможност на зрителите да станат съпричастни към дискусионни теми като войната във Виетнам, подобряване на жизнените условия или глада.
Можех да продължа още в този дух, ако Грейсън не се беше изкашлял шумно на няколко пъти.
— Идеализмът ти е възхитителен, скъпа — прекъсна ме той, — въпреки че целите ти не са съвсем реалистични. Този свят е на богатите хора; без тях пък бедните не биха могли да си позволят да мързелуват. Така че всъщност никой не иска промяна в системата, защото това само ще наруши световния баланс между тези, които имат, и тези, които нямат.
Усмихнах се, защото нямах какво по-добро да направя. Беше ми станало ясно, че Грейсън не се интересува особено много от целите ми.
Той свали краката си от бюрото, така че обувките му не бяха заврени вече в лицето ми, и се заразхожда безцелно пред прозореца, скръстил ръце зад добре изправения си гръб.
— В Ей Би Ен обмисляме възможността да назначим жена, която да прави криминалната хроника. Мислим, че това може да повдигне рейтинга ни, пък и ще даде на зрителите възможността да видят нещо хубаво.
Той намигна и продължи да се разхожда напред-назад. Внезапно спря, завъртя се на пети и размаха дългия си палец пред лицето ми.