— Кой ли? — извиках аз. — Ще ти кажа кой, Ерик. Майка ти, ето кой!
И тръшнах телефона толкова силно, че пепелникът подскочи във въздуха и угарките се разпиляха по зацапания сив килим.
— Добър вечер, дами и господа — каза Ник в празната кафена чашка. — Още един брак се намира на ръба на кризата и това се случва точно тук, в една от студиите на Ей Би Ен, откъдето ви предаваме на живо.
Седяхме в един слабо осветен ресторант близо до студиото, който Грейсън беше определил като „прилично местенце с добър готвач“. С мъка поглъщах двойния си хамбургер със сирене. Докато говореше, Грейсън непрекъснато докосваше лицето ми.
— Виж сега какво става: екип от консултанти по медиите е изработил за нас план, който ни гарантира увеличаване на рейтинга и същевременно отговаря на най-новите тенденции в Америка.
Спря колкото да отпие голяма глътка от двойното си мартини.
— Оказва се, че това, което зрителите желаят или си мислят, че желаят, е жена-репортер; причината е във феминистката революция, която обхваща все по-големи територии от страната. Следиш ли мисълта ми?
Кимнах и опитах да преглътна.
— Добре, — каза той и ме потупа по коляното. — Това означава, че Ей Би Ен ще бъде принудена да назначи жена и тъй като ние искаме да бъдем винаги с няколко стъпки пред другите телевизионни мрежи, пък и за да отговорим на новите тенденции, решихме да направим нещо наистина изключително.
Той спря отново, този път за да докосне носа ми.
— Очите ти са с цвят на смарагд, мис Маги. Казвал ли ти го е някой?
— Не — отвърнах аз със замръзнал на лицето заинтригуван израз. — Продължавай, Грейсън, това е чудесно.
— Решихме да направим нещо наистина изключително — повтори той. — Решихме да назначим жена — репортер за криминалната хроника — не за съвети за домакинството или времето, или нещо друго от типичните засега женски области. О, не. Ей Би Ен реши да направи нещо съвсем ново и да сложи жена там, където преди не е имало: в копторите, в свърталищата на наркоманите, в полицейското управление, сред мафиотските босове, убийците, изнасилвачите — по всички тези предизвикващи ужас места, които зрителите обичат да гледат. Ей Би Ен възнамерява да бъде първата телевизионна мрежа, която ще извади жената от кухнята и супермаркета, от високото и ниското атмосферно налягане на метеорологичната карта и ще я сложи право в центъра на мръсния, отвратителен, пълен с влечуги престъпен свят, където тя ще трябва да разчита единствено на своята смелост, съобразителност и добри журналистически качества. — Грейсън се усмихна. — Но — заключи той, — тъй като това е телевизия, жената трябва да бъде, освен това красива и да има страхотно тяло, иначе ефектът ще се загуби. Прав ли съм?
— Прав си — отвърнах аз, като продължавах мислената си обиколка из гетата.
— И така, ние те наблюдаваме от няколко месеца; всъщност аз те — наблюдавам доста по-отдавна. Ти си много хубаво момиче, Маги Зомерс, и си една от двете, които имате някаква представа за това какво включва едно излъчване. За жалост другото момиче прекарва твърде много от времето си в раздаване на листовки за феминисткото движение, за да може да играе в отбор. Ясен ли съм?
— Да — отговорих аз.
— Моите възгледи по този въпрос са простички — каза той, правейки знак на сервитьора да се приближи, за да поръча отново нещо за пиене — третото си двойно мартини и моята втора кола. Нямах извинение, че не зная какво правя. Бях съвсем трезва и напълно с ума си.
— Напълно поддържам равенството между половете, ако става въпрос за основните човешки права — продължи той.
Не си направих труда да го попитам дали основните човешки права се ограничават с яденето, дишането и спането.
— Но не смятам, че трябва да окуражаваме жените да отнемат ролята на мъжете, на тези, които съвсем естествено трябва да печелят хляба, да носят отговорността за изхранването на семейството. Дори не е справедливо да се очаква от жената да поеме целия този товар: да носи месото вкъщи и след това да трябва да го сготви. Това е против природата и всички тези разстроени момичета, които вдигат врява до Бога, се нуждаят единствено от добър мъж, който да ги направи щастливи. И точно благодарение на нас — медиите — им се обръща някакво внимание: знам го, но нямам избор.
По това време Грейсън вече беше пресушил третото си двойно мартини и ръката му се намираше под полата ми.