На другия ден ме повикаха в кабинета на Грейсън Даниъл в административната част на телевизионния център. Той самият ме посрещна на вратата с нежна прегръдка и заговорническо намигване.
— Ето я — възкликна той, — най-сексапилната криминална репортерка в телевизията!
Не само си мислеше, че сме го направили, но очевидно считаше, че е минало добре. И беше напълно логично, че след такава нощ (особено след като вярваше на своя сценарий) най-малкото, което можеше да ми предложи, беше да стана репортер в криминалната хроника. Нямаше дори да трепна, ако вместо това беше казал участник в управителния съвет или даже президент на компанията. Все пак се престорих на изненадана и очарована от новината.
— Прекрасно, Грейсън — казах аз с нотка на умереност. — Кога започвам?
— Прослушване в студиото утре следобед — отвърна спокойно той.
Не би било вярно да кажа, че бях само леко разочарована.
— По-добре си намерете агент, госпожице Маги Сексапилната уста.
Следователно, ако за да влезеш в телевизията, ти трябва машинопис, а за да влезеш в студио — хубав бюст, по-късно беше нужен и агент като Куинси Рейнолдс, за да си сигурен, че ще направиш добър договор, така че повече никога и нищо в живота ти да не зависи от писането на машина и бюста.
На другата сутрин седях в гримьорната на високия стол тип бръснарски. Куинси стоеше до мен.
— Какво ще кажеш? Дали вярват, че мога да стана добра журналистка? — попитах наивно. — Винаги съм искала да стана точно това.
Тя ме изгледа сякаш не съм с всичкия си.
— Сигурно се шегуваш. Едното няма нищо общо с другото. Единственото, което има значение, са твоите скули и леко дрезгавият глас.
Бях сразена.
— Значи така било в телевизията — отвърнах аз, като същевременно леко наклоних назад глава, за да може гримьорката да подчертае с руж скулите ми, на които явно дължах успеха си. Беше ми неприятно да мисля, че всичко друго, което се беше случило във връзка с това, е можело да бъде избягнато.
— Не, така е не само в телевизията; по принцип става така. Но все пак ти ще бъдеш тази, която ще се смее последна — предрече Куинси.
— Как така?
— Когато станеш известна и започнеш да печелиш много пари, всички ще мислят, че си родена с микрофон в ръката.
— А ако не ме харесат?
— Тогава ще отидем в друга телевизионна компания. Престани да се притесняваш.
С драматичен жест Куинси преметна зелената си раирана пелерина през раменете и излетя от стаята.
— Ще бъда точно над тебе в контролната кабинка. Успех, Маги. Ще видиш, че ще бъдеш страхотна.
Трите камери в студиото бяха насочени право срещу мен, но ми бяха казали да гледам само в тази със светеща на върха червена лампичка. Някой беше прикрепил микрофонче на бялата ми копринена блузка, която на врата бе вързана с небрежна фльонга, а някой друг беше сложил зад ухото ми малък предавател.
Режисьорът кимна към мен.
— Готови, Маги. Ще броя от десет, девет…
Когато стигна до нула, гласът на Грейсън изгърмя по микрофона от контролната кабинка:
— Дръж се, Маги, всичко е в твои ръце — и аз се разсмях толкова силно, че трябваше броенето да започне отново.
Прочетох написания за мен текст за някакъв пожар в Долен Манхатън; един мъж трябвало да изпълзи по рамката на прозореца и да скочи след това в спасителната мрежа, където бил посрещнат с радостни възгласи от любопитните зяпачи и с въздишка на облекчение от пожарникарите. Всъщност наложи се да прочета текста пет пъти, преди да успея да се усмихна не на „огънят бушуваше“, а на „Лижело Тарлуци скочи към своето спасение“. Когато всичко свърши, Грейсън, Куинси и Ник слязоха от контролната кабинка.
— Страхотно, Маги — прегърна ме Куинси.
— Добра работа, пиленце — рече Ник. — Превъзходно.
— Прилично, М.З. — каза Грейсън. — Направо първокласно.
А аз успях да кажа само:
— Благодаря ти, Анжело Тарлуци, както и на целия противопожарен отдел в Ню Йорк Сити, че направихте това възможно.
Сега улицата под прозорците ми е тиха; съседните ресторанти вече са затворени, не се чуват и клаксоните на автомобилите. Пицата, която си бяхме поръчали преди няколко часа, е изядена, останали са само няколко парченца сирене, залепнали по восъчната хартия. Куинси е седнала на пода до дивана, Дан се е изтегнал върху килима и е сложил глава в скута й. Разговаряме от часове, припомняме си събития и инциденти, които сега ни се струват забавни, но които изглеждаха страшно сериозни по времето, когато се случваха. И докато се ориентирам добре в миналото, аз се чувствам несигурна за бъдещето и объркана в настоящето.