— Сложи си още малко червило.
Отново седнах пред тоалетката и добавих още червило, след което притиснах устните си една в друга и попих със салфетка.
Тази вечер нямаше нещо, което не бих сторила за Ерик, с изключение на това да оставя диафрагмата си в розовата пластмасова кутийка и да поема риска от евентуална бременност.
— Тук ще има големи промени през новата година — каза внезапно той, — промени, които несъмнено няма да ти харесат особено.
— Какви промени? — попитах аз, като продължавах да реша косата си.
— Промени, благодарение на които повече няма да жертвам щастието си заради твоите капризи.
— Какви капризи? — бях твърдо решила да не му противореча, за да не превърна спора в кавга.
— Като кариерата ти например. Нямам намерение и през новата година да бъда унижаван от въпросите на татко кога ще имаме деца.
— Отговори му, че не е негова работа.
— Разбира се, че няма да му го кажа. Това е точно толкова негова, колкото и наша работа.
— Тогава нека той роди бебето ти — отсякох аз. И с това всичките ми добри намерения се изпариха.
— Никъде няма да ходя — изкрещя Ерик, като хвърли сакото си на пода и се опита да разхлаби възела на вратовръзката си. — Отказвам да ходя там и да бъда унижаван, освен ако първо ние с теб не се споразумеем по този въпрос.
Хвърлих четката си за коса върху тоалетката, от което върху й останаха следи, и извиках на свой ред:
— Ти изобщо не се интересуваш от мен или от нещата, свързани с мен. Единственото, което искаш, е дете и по стечение на обстоятелствата аз съм ти нужна за това.
— Добре, че най-после си го разбрала — подигра се той. — Щом си достатъчно умна да го схванеш, защо непрекъснато се съпротивляваш?
— Защото сега не искам бебе.
Тогава той се приближи, надвеси се над мен и ме погледна право в очите. И тъй като изобщо не бях подготвена за емоционални изяви от негова страна, не можах да не му отвърна незабавно.
— Имам нужда от теб, Маги — каза той.
Вълшебните думи. Но можеше да бъде и по-зле.
Ерик започна да гали тялото ми, забравил, че вече закъсняваме с цял час. За първи път от много време насам усетих, че го желая; исках го в себе си, исках да се любим; така му и казах:
— Хайде да се любим, Ерик.
Последното, което чух, беше звукът от разкопчаването на ципа му, след което той без предупреждение сграбчи главата ми и я натисна надолу между краката си.
— Вземи го в устата си, Маги, в устата си.
Бях коленичила между краката на Ерик, езикът ми пърхаше по главата на пулсиращия му израстък.
— Вземи го в устата си, Маги — изкомандва той отново. — В устата.
Поех дълбоко въздух и го напъхах навътре в устата си. Започнах да го смуча, издавайки мляскащи звуци, като само на два пъти спирах, за да си поема въздух, преди да продължа.
— Не, Маги, не така — рече сърдито той. — Внимавай със зъбите.
Разтворих още малко устата си и го поех още по-навътре, като се стараех да го държа само между бузите си, без да драскам кожата му с кътниците си.
— Не, Маги — каза той още по-сърдито и здраво хвана с ръце главата ми. — Ето така.
И той започна да движи главата ми напред-назад, докато аз се давех, защото оная му работа стигаше до сливиците ми. Мислех, че се задушавам, а през това време Ерик стенеше, дъхът му излизаше на пресекулки и ръцете му движеха главата ми напред-назад в бясно темпо. Изведнъж нещо течно експлодира в устата ми. Бързо издърпах главата си, за да избягам от бликащата течност, която като че ли ме обгръщаше цялата и ме задушаваше. Борех се за глътка въздух, задавена от спермата на Ерик Орнщайн, когато изведнъж си дадох сметка, че можеше да бъде и по-лошо. Диафрагмата ми все още си стоеше в розовата пластмасова кутийка.
Честита Нова година.
Глава пета
Куинси все още спи дълбоко на дивана във всекидневната и сивата завивка плътно обгръща лицето й, когато боклукчийската кола започва утринния си концерт на улицата под прозореца ми. Връщам се на пръсти в спалнята и лягам на леглото върху леденостудените чаршафи. Когато се събуждам отново, този път от шума на водата в банята, вече е десет часът.
Пристъпвам боса до вратата и почуквам леко:
— Ти ли си?
— А кой друг? — отвръща Куинси.
Застанала е в рамката на вратата, с хлабаво завързана черна хавлия.
— Какво има, Маги?
— Мислих много. Май наистина няма да се откажа от този телевизионен журнал.