Плъзва ръката си над моята.
— Да го обсъдим с кафето.
Лицето на Куинси изразява съчувствие, докато ме наблюдава как сипвам кафето в мелачката.
— Сигурна ли си, че си мислила толкова сериозно именно за телевизионния журнал?
Вдигам очи, но веднага след това насочвам вниманието си обратно към зърната, които се удрят в пластмасовия цилиндър на кафемелачката. Изведнъж приготвянето на тазсутрешното кафе се превръща в особено важен ритуал. Трябва ми време, за да събера мислите си, да разбера какво по-точно искам да кажа, така че Куинси да може след това на свой ред да ми го обясни.
— Това наистина е страхотен шанс и съм ти благодарна за…
Прави нетърпелив жест с ръката си.
— Няма за какво да ми благодариш; това е част от работата ми, пък и ти си моя приятелка. Спомняш ли си онзи ден в Лондон, когато с кръв и сълзи се заклехме във вечно приятелство?
Тя се усмихва.
— Работата е там, че това ще ми донесе много повече пари и възможността да не се съобразявам с продуценти, режисьори и оператори.
— Това не е вярно, Маги. Щом един човек трябва да работи с други хора, той не може да не бъде в някаква зависимост от тях.
— Не и ти; ти си имаш свой собствен бизнес.
Куинси се разсмива.
— Сигурно се шегуваш. Аз съм в непрестанна зависимост от клиентите и шефовете в телевизията. Не мога да го избегна.
Минават няколко секунди в мълчание, преди да кажа тихо:
— Бях груба с теб снощи, нали?
— Не — отговаря тя. — Беше груба със себе си.
След малко продължава:
— Не беше заради журнала, нали, Маги? Искам да кажа, че има и друго.
Гледа ме, устата и е полуотворена, но не настоява повече.
— Обичам го — казвам аз, обръщайки се с гръб към нея. — Освен това той напълно ме обърква и аз трябва да се откажа от него.
— Трябваше да се досетя — казва тя, като се обляга на хладилника. — Всъщност вече си го знаех.
— Слушай, знам; че звучи глупаво — обяснявам аз и сега вече не отклонявам поглед от лицето й, — защото всичко става само в моето съзнание и понякога се чувствам като в капан от собствените си емоции; изпадам в ужас, че това може да се отрази на работата ми. Не искам да кажа, че той прави нещо — тоест — нещо лошо. Той ме обича. Толкова е просто, но понякога сякаш трябва да разкъсам някаква невидима верига и да се освободя от него. Точно тогава мисълта за телевизионния журнал се появява в главата ми. Разбираш ли какво искам да кажа?
Тя налива мляко в кафето си.
— Аз разбирам, но не съм съвсем сигурна, че това се отнася и за теб.
Поемам дълбоко дъх и се опитвам да обяснявам така, че евентуално и аз да си изясня за какво става дума.
— Окей, ето същността: защо да не се захвана с телевизионния журнал и да не опитам нещо ново; няма да се връщам в Близкия изток и…
— Маги, ти вече си започнала да опитваш нещо ново — да обичаш някого.
— Ти си мой агент; защо ме разубеждаваш?
— От какво? От още сто хиляди долара годишно или от шанса да бъдеш щастлива с някого? Слушай, Маги. Ти май си една от най-големите щастливки: ако накажеш себе си — и следователно Ави, — ще получаваш сто хиляди долара на година в повече. Не, не ме прекъсвай; само слушай. Нека говорим като професионалисти. Да речем, че журналът не е информационен; тогава той може да падне от програмата, което в превод означава, че и ти ще отпаднеш като водеща. Освен това като извадиш от сумата данъците и моите проценти, а аз ще действам като агент и ще защитавам интересите си, то остатъкът няма да стигне дори за годишната вноска по ипотеката на крайбрежната ми къща. Да не говорим, че ако ти се откажеш, някое двадесет и пет годишно момиче спокойно може да заеме мястото ти в информационния журнал. Знаеш ли, Маги? Винаги бих те окуражила да се захванеш с подобно нещо, ако не мислех, че сега ти се възползваш от случая, за да избягаш от мъжа, който е луд по теб. Сигурна съм, че ти се хвърляш в това начинание, за да забравиш любовта си… Казва ти го онази част от мен, която не е твой агент; частта, която е твой приятел и иска да си щастлива.
— Все още не можеш да разбереш — казвам нещастно аз.
— Аз разбирам; ти си тази, която не разбира.
— Понякога го мразя, ненавиждам го, защото е женен. Не вярвам в намеренията му и в същото време не съм съгласна да наранява съпругата си, да я изоставя; точно затова искам просто да избягам — от него, от Израел, от телевизионните новини.