Екипът ми успя да се приближи още малко до входа на църквата; операторът носеше миникамера на рамо, продуцентът беше проточил врат по посока на двата полицейски мотоциклета, приближаващи по улицата, следваха ги три черни лимузини и отрупана с цветя катафалка. Внезапно един от другите телевизионни екипи започна да си пробива път към мястото, от което можеха да се наблюдават безпрепятствено шестимата униформени мъже, които трябваше да внесат ковчега на убития полицай в църквата. Тогава изведнъж аз пък реших да мина вляво от тълпата и да стигна до вратата на първата лимузина, в която, бях сигурна, се намираше вдовицата на Ричард Стивън Томаски. След няколко секунди от задната лява врата наистина слезе бледа руса жена. Тя застана неподвижно в очакване. От предната дясна врата се появи мъж, заобиколи лимузината и й подаде бебето, което държеше в ръцете си.
Приближих се към опечалената вдовица, като държах дискретно микрофона пред лицето си, и казах:
— Мисис Томаски, наистина съжалявам много за съпруга ви.
Щях да се обърна така към вдовицата дори ако Ник Сириг не ме беше учил, че най-добрият начин да вземеш интервю е като започнеш разговора с нещо, с което можеш да развълнуваш събеседника си, да влезеш под кожата му. Например ако трябваше да интервюирам убиец, който току-що е бил улучен от снайпериста и лежи в локва кръв, бих могла да му кажа: „И аз не си падам по тълпите. Особено мразя големите партита.“ Ако пък интервюираният е шофьор, избягал от мястото на катастрофата, понастоящем задържан в местното полицейско управление, бих могла да отбележа: „Какво съвпадение, аз имах същия проблем със спирачките на моята Хонда“. Ник твърдеше, че Маги има склонност да се обвързва емоционално със събитията, които представя.
Случаят с Рита Томаски напълно оправда мнението на Ник за склонността на Маги към емоционални въведения, както и описанието му на „този мръсен занаят“. Маги Зомерс не се нуждаеше от много време, за да се почувства емоционално въвлечена в събитията, нито пък за да се убеди в правотата на Ник за телевизионната индустрия. Този случай беше особено вълнуващ, защото човекът, призван да дърпа конците, беше станал жертва, а жертвите бяха стихията на Маги.
— Мисис Томаски — повторих, — аз наистина съжалявам много.
Тя ме изгледа с подозрение и не отговори. Вместо това притисна по-здраво бебето към гърдите си, фините й пръсти хванаха синята му плетена шапчица. А аз влязох в действие, когато тя вдигна тежката чанта с бебешките пелени и биберони. Възползвайки се от моментната слабост на Рита, неспособна да се справи едновременно с бебето и с чантата, пъхнах микрофона под мишница и внимателно подхванах спящото дете от ръцете й.
С крайчеца на окото си видях Кели Блейк и Фред Формън, оператора и продуцента ми, които опитваха да си пробият път възможно най-бързо през навалицата.
Фред стискаше ръката си в юмрук и описваше кръгове във въздуха край главата си — знак за Кели да побърза и да започне със снимките на сцената отблизо. Предчувстваше, че Маги Зомерс възнамерява да накара шест милиона зрители да плачат заедно с бедната Рита Томаски.
Бебето се раздвижи леко в ръцете ми, когато хванах микрофона. Изгука тихо точно когато казвах:
— Мисис Томаски, аз съм Маги Зомерс от „Новини“ на Ей Би Ен. Може ли да поговорим за минутка?
Очите на Рита проблеснаха диво — не можеше да разбере как стана така, че една непозната държи в ръцете си единствения жив спомен от мъртвия и съпруг. По лицето й пробягаха отчаяние и гняв, че същата тази непозната, някаква репортерка, беше успяла да я принуди да даде интервю. Отговори ми така, както очаквах. Протегна ръце към бебето и извика:
— Не искам да разговарям с вас. Не искам да говоря с когото и да било.
Но Маги беше бърза, тя светкавично отстъпи две крачки вляво и дари Рита с широка усмивка.
— Ще отнема само минутка от времето ви, мисис Томаски — казах припряно аз. — Само няколко въпроса, обещавам.
Смисълът на сделката беше следният: вие ми отделяте минутка от вашето време, а аз ви връщам бебето. Нямаше съмнение какъв ще е отговорът, беше елементарно — като да отнемеш бонбон от едно бебе или като да вземеш бебето от една объркана и силно опечалена майка, която желае единствено да влезе в църквата, за да се помоли за душата на съпруга си.