Когато най-после работният ми ден свърши, аз отново се озовах в чисто новия син „Плимут“ на Брайън.
— Отиваме в един бар в Маспет, съвсем близо до нас — съобщи той. — Сервират страхотни питиета и пускат всички хитове от шейсетте. Ще ти допадне.
Заведението представляваше шумно, пълно с народ помещение, с огромен телевизионен екран, висящ от тавана в единия край на дългия боров бар, около който бяха „накацали“ не по-малко от трийсетина души.
Брайън проправяше с лакти път през това море от тела, докато най-после намери свободно място в другия край, далеч от телевизора. Настани ме да седна между двама мъже, които го приветстваха шумно с тупане по гърба и по ръцете, след което поръча бира за себе си и кола за мен.
Когато Брайън си поръча втората бира, аз най-сетне отстъпих и склоних да пия нещо „по-сериозно“.
— Дай един скоч на дамата. Мак — извика Брайън на бармана, който бързо напълни една чаша и я плъзна по бара право в отворената в очакване длан на Брайън.
— Вие не сте ли Маги Зомерс? — попита барманът и тръгна към нас.
Внезапно двайсет чифта очи се вторачиха в мен. Усмихнах се и кимнах, притеснена, че съм във фокуса на всички погледи. Малко вероятно беше някой от приятелите или колегите на Ерик да ходи в „Щастливата четирилистна детелина“ в Маспет, Куинс, но въпреки това предпочитах никой да не ми обръща внимание.
— Пий, Маги — каза Брайън, усетил неудобството ми, — и да отидем да потанцуваме.
Отпих още една голяма глътка и направих физиономия, защото не обичам скоч, а след това последвах Брайън към малкия претъпкан дансинг.
Помръдвахме едва-едва въпреки синкопирания ритъм на музиката. И въпреки че танцувахме толкова бавно, аз почти непрекъснато се разхождах по краката на Брайън. Всеки път когато го настъпех, т.е. непрекъснато, той ме придърпваше по-близо към себе си, като ме държеше толкова здраво, че почти не стигах до земята.
И докато танцувахме с Брайън така, аз научих нещо много ценно за него.
Брайън Флейърти не беше просто твърд. Брайън Флейърти беше твърд като скала. Размишлявах над това известно време, след което вече можех да продължа анализа си в дълбочина. Разликата между твърд и твърд като скала може да се направи, ако се опипа чаталът на мъж през плата на тесни панталони. Твърдият винаги е заобиколен от други части, които обикновено са меки. А твърдият като скала не е заобиколен никога от нищо; това е изпъкнала здрава маса по протежение на целия чатал, опънала с все сила парчето плат. И докато твърдият е краен резултат от промяната на отпуснато състояние в състояние, годно за употреба, твърдият като скала не е краен резултат от никакви промени. Той си е просто такъв — твърд като скала, и това, което е бил, преди да стане твърд като скала, няма абсолютно нищо общо със сегашното му състояние.
Не бяхме свършили танца си, но аз вече се чувствах леко замаяна и определено гладна, тъй като от сутринта бях яла само един скандал с чаша кафе. Не трябваше да мисля за това, защото думата „скандал“ веднага ми напомни за Ерик, а думата „Ерик“ ме накара да се почувствам виновна. Песента свърши, Брайън ме поведе към бара и прошепна в ухото ми:
— Домът ми е на следващия ъгъл, Маги, а днес е вторник, което значи, че брат ми Дени ще работи до късно в складовете на Сиймън за стоки с намалени цени. Няма да се прибере преди единайсет.
Започнах да говоря нещо, но устните му бяха вече върху моите.
— Ако не тръгнем веднага — каза дрезгаво той, — няма да можем да останем насаме и три часа.
Куинси вече е облечена, седи на ръба на леглото ми и отпива от кафето си.
— Чувствата ти към Ави като тези към Брайън ли са? — пита тя.
Мисля две-три минути, преди да отговоря:
— Мисля, че обичах Брайън; той ми даде нещо, което преди това никога не бях имала.