Куинси се усмихва с разбиране.
— Какво друго освен оргазъм?
Усмихнах се.
— Нищо, но тогава и то беше повече от достатъчно.
— Е, с Ави същото ли е? — настоява тя.
Замислям се над въпроса на Куинси за чувствата ми към тези двама мъже. Обичах Брайън Флейърти, защото той ме запозна със секса и със сексуалните възможности на тялото ми. Бях обсебена от него, защото той успяваше да притъпи всичките ми усещания за време и място, както и способността и даже желанието да мисля рационално. Изчезваше всичко, с изключение на физическите усещания, които дотогава дори не бях предполагала, че притежавам. Но тогава не смятах нашата връзка за необвързваща сексуална активност — нещо, което жените трудно постигат, а мъжете могат да го правят със затворени очи и което впрочем те правят почти винаги. Точно това беше и пробният камък за любовта ми към Ави Херцог. Защото Брайън никога не беше обхващал лицето ми с ръце, както правеше Ави, пък и не ме гледаше в очите, докато се любехме.
— Блажени са невежите — отвръщам най-после.
— Какво имаш предвид?
— Ами това, че тогава с Брайън не си давах сметка, че съм успяла да отделя тялото от главата и сърцето си.
— Тоест, преди Брайън си знаела, че имаш глава и сърце, но едва с него си открила, че имаш тяло.
Усмихвам се.
— Странно, но никога не ми беше минавало през ума, че е възможно да има и нещо повече.
— Имаше ли?
— И още как! — казвам аз. — Правехме го отново и отново, докато накрая не можех да помръдна.
— Хм — възкликва Куинси, — ето значи кога си направила отново връзката между тялото и главата си: Брайън, запознай се с Маги и й помогни да се спаси от действителността — така ли е?
— Не съвсем.
Никога не съм се стремила особено към оргазъм — тази илюзорна награда, която мъжете смятат за сигурна, а жените са се примирили, че няма да получават винаги, така че връзката се оценява от тях по други променливи величини. Величини като уважение, любов и най-голямата чест, която може да им бъде оказана — бракът. Така е обикновено в повечето случаи.
Но това е само донякъде вярно. В нашата връзка Маги Зомерс прие Брайън без да очаква кой знае какво от него освен секс, а Брайън получи Маги със съзнанието за своята пълна невинност по отношение на брака. Оргазмът все още беше загадка за Маги; тя имаше съпруг. Равенството между половете пък беше неясно понятие за Брайън, свързано единствено с негрите в Алабама; той обаче все още не беше тръгнал да си търси съпруга.
— Добре де, тогава какво точно стоеше в основата на вашата връзка? — пита Куинси.
— Може би женският оргазъм, а може и да имаше нещо общо с желанието за надмощие, не знам.
— Е, за това сами сме си виновни — казва Куинси. — Ние самите позволихме нашият оргазъм да стане тема на обсъждане. Смешно е, като си помислиш, че всичко това сами си го направихме.
— Да бе, спомням си. Във всяка книга или списание имаше все нови определения за оргазма. Експертите водеха непрестанни спорове и кой знае защо, те бяха винаги мъже. Това вече не беше личен въпрос.
— Винаги съм си мислила, че Брайън не чете; тогава каква беше връзката му с този спор?
— Така е, не четеше и всъщност дори не знаеше за спора, но затова пък аз знаех. Чувствах се задължена да взема отношение към спора и към намирането на решението му — тоест, да открия съществува ли женският оргазъм и ако съществува, от кой вид е той. Беше нещо като игра — многообразието на оргазма.
Куинси се разсмива.
— Аха — дали е клиторен или вагинален; и тогава някой категорично се произнесе по въпроса, като че доказвайки една абсолютна истина вагинален оргазъм не съществува. Тогава и аз бях започнала да се чудя защо при мен не е така, какво точно не ми е наред, изобщо какво ми става всеки път когато с мен се случва нещо, което според тази теория не трябваше да става.
— Добре де; след като това се е случвало с теб, впрочем и с мен, тогава защо това не ни е било достатъчно?
— Кой казва, че не е достатъчно? Искам да кажа, откога оргазмът не е достатъчен? — пита Куинси.
— От… — отговарям бавно — от мига, в който намериш някой, който може да ти предложи нещо повече.
Куинси се усмихва.
— Компенсация, така ли?
— По-скоро — издължаване.
— Значи край на секса заради самия секс, „не“ на секса само защото е приятен, — въздъхва Куинси. — Все пак не ти беше зле, докато правеше само секс, нали?
— Разбира се, че не ми беше и не ми е зле, но това не е всичко.