— Никога сексът не е бил всичко, миличка, даже преди ти да откриеш това.
Куинси спира за момент.
— И все пак знаеш ли какво? Понякога изглежда, сякаш наистина е всичко — поне докато го правиш.
Наистина по онова време невежеството беше благословия за мен. Поне за кратко повярвах, че Брайън Флейърти притежава всичко, което ми е необходимо, и че бе истински свободомислещ. А всъщност той даже не беше докоснат от феминистките възгледи, съсредоточени около клиторния оргазъм. И аз продължавах да се възхищавам на „чувствителността“ на Брайън, като същевременно се заблуждавах, че съм влюбена в него.
И Брайън безгрижно продължаваше да прави приятни за мен неща, а правенето на тези приятни неща означаваше, че аз отвръщах на един напълно лишен от комплекси Брайън, който с радост би признал и клиторния, и вагиналния, и всякакъв друг вид оргазъм, който евентуално би могъл да се появи в тази главна част на човешкото тяло.
В другата си връзка Маги прие Ави без кой знае какви очаквания към него; оргазмът беше последният от проблемите й; вече нямаше съпруг и не искаше да има. Ави нахлу в живота на Маги, той я обичаше, но не можеше да й окаже тази най-голяма чест — да й предложи брак, защото вече имаше съпруга. Всичко беше съвсем различно, Ави знаеше неща, които Брайън не знаеше, но също можеше да прави приятните неща, които караха Маги да отвръща на един лишен от комплекси Ави; освен всичко друго той беше влюбен в нея. Маги и Ави се любеха с отворени очи и вече не ставаше въпрос за изследване на многообразния оргазъм, защото той се получаваше от само себе си. Това, което ставаше помежду им, ставаше, защото те не можеха да отделят главите и сърцата от телата си. Не невежеството беше благословия, а себеотдаването.
— И все пак — казвам аз, — сексът в основата си е несправедлив.
— За кого? — пита Куинси.
— За жените; при нас главното не е в оргазма.
— За мен той е много важен — отвръща със смях Куинси.
— Не, нямам това предвид. Ако при нас главното беше той, значи животът би спрял, ако не го получим. А ако мъжете например спрат да получават оргазъм, това би довело до края на човешката раса. Той е нещо много по-важно за тях от просто успокояване на някакво си тежко дишане.
— Но грешката си е само наша.
— Защо?
Куинси се усмихва замислено.
— Защото издаваме нашите тайни и обсъждаме публично оргазма си, ако питаш мене. Трябваше да заблудим мъжете, да ги накараме да повярват, че оргазмът е също толкова важен за нас, колкото и за тях. Може би тогава те щяха да се стараят повече. А ние — какво? Правехме се на много независими по въпроса; всъщност няма нищо хубаво в това да го правиш сама, нали?
— Права си. Брайън беше отличен пример за тази глупава закономерност, изнамерена през осемдесетте, според която колкото по-културен и интелигентен е един мъж, толкова по-слаб любовник е той. А колкото по-прост е мъжът, толкова по-добър е любовникът… Начетеният става раздразнителен, а това значи, че в крайна сметка не може да се люби и дори по-лошо — няма желание да го прави.
— Да го правиш с Брайън е все едно, че го правиш сама, нали?
— Може би в известна степен.
— Всичко казано дотук не променя факта, че мъжете решават проблемите, искам да кажа, биологичните, разбира се — изсмива се Куинси. — Което вероятно обяснява защо мъж е измислил вибратора.
— Да, и това със сигурност е спомогнало нещата през осемдесетте години да се променят.
— Мисля, че най-големият ни гняв сега е преминал, поне като се сравни с държанието ни през шейсетте и седемдесетте години.
— Знаеш ли, Куинси, Ави не е съвършен пример за мъжа на осемдесетте; той е по-скоро като мен.
— И по-точно?
— Всяка жена ще се съгласи, че ако оставим настрана биологията, физическата страна невинаги е всичко; освен ако ти самата не поискаш да бъде така.
— С Ави винаги ли ти е хубаво?
— Не — отговарям честно. — Но аз го обичам и това го прави хубаво; освен това съм му благодарна, че не нося отговорност и че животът продължава. Не искам този товар на плещите си.
Куинси замълчава за няколко секунди.
— Трябва да ти кажа нещо — най-после проговаря тя. — Може да е глупаво, но…
— Какво, Куинс?
— Никога не съм правила онова нещо пред огледало — казва малко срамежливо тя. — Всъщност никога не ми се е искало да се изучавам в огледалото. Просто не ме интересуваше.