За да бъде определен Брайън Флейърти, беше нужна още една допълнителна категория, която да следва веднага след „твърд като скала“, защото той не само беше твърд като скала на дансинга и в леглото, но си оставаше твърд като скала дори след като получеше оргазъм. Не си правеше труда даже да го извади, просто спираше да се движи за няколко минути, заровил глава в косите ми и стискайки ме в обятията си, докато движенията му се възобновяваха сякаш от само себе си. Все пак по време на една от тези кратки почивки успях да привлека вниманието му към брадичката си, тъй като опашната ми кост беше по-неудобна за наблюдение.
— Брадата ми е протрила кожата ти — каза спокойно той. — Май трябваше да се избръсна.
И той се надигна от мен. Изправих се на крака с олюляване.
— Боже, Маги — възкликна той. — И килимът е ожулил кожата ти. Наистина си я оплескала.
Когато докуцуках до банята със зелените и розови плочки, единственото друго помещение, което успях да видя тази вечер, аз застанах пред огледалото и забелязах кръгла раничка от ожулване на брадичката си. Обърнах болезненото си тяло и видях още една кръгла раничка от ожулване в основата на гърба си — друг белег от продължилата три часа без прекъсване борба, която можех да опиша само като най-хубавото сексуално преживяване през целия ми живот. Времето щеше да заличи тези ранички, но не и спомена за това, което се беше случило тази нощ.
Върнах се във всекидневната все още гола — състояние, в което се намирах практически от момента на пристигането си. Когато очите ми най-после свикнаха с полумрака, затърсих Брайън по килима, където мислех, че съм го оставила — близо до бълбукащия аквариум. Никъде не го виждах. Внезапно се появиха две фигури, едната облечена, а другата не. И двете държаха кутии с бира и идваха оттам, където вероятно беше кухнята. Замръзнах на място с притаен дъх. Тялото ми хвърляше широка сянка върху стената, точно между мис Юни и мис Ноември. Сложих ръка на устата си, след това я свалих надолу в стремежа си да прикрия гърдите си и възкликнах:
— О, света Богородице!
Фактът, че в тази особена ситуация се обръщах точно към светата Дева, можеше да се обясни само с феномена на ирландската католическа сперма, която беше толкова могъща, че беше проникнала чак до говорния център на мозъка ми.
В този миг Брайън застана до мен и небрежно прехвърли ръка през треперещите ми рамена.
— Кажи „здравей“ на брат ми Дени! — каза той.
Сигурно съм измънкала някое беззвучно и смутено „здравей“, преди да се изплъзна от прегръдката на Брайън. Наведох се, за да събера пръснатите из цялата стая дрехи, и припряно отстъпих към банята.
След няколко минути се върнах гримирана, с оправена коса, облечена. Седнах до Брайън, който все още беше гол, и се заслушах как Дени разказва за двете продажби, които беше направил тази нощ.
— Та влиза младежът и без никакви пазарлъци купува гарнитура за трапезария от кленово дърво в ранен американски стил, заедно с шкафа, хубав наистина, с полирана горна част — подобен на тия, които има във всяка къща, в която е умрял президент, нали се сещаш.
— Да — кимна Брайън. — Надолу във Вирджиния.
— Да, от тях. И така, тоя го купи и аз точно се канех да тръгвам, но влезе другият — широкоплещест, с бяло пуделче с лакирани нокти, и купи френската провинциална спална гарнитура.
— Широкоплещестият или кучето? — попита през смях Брайън.
— А?
— Кой беше с лакирани нокти?
— Да, много смешно — отвърна Дени, поклащайки напред-назад глава, което явно беше неговият начин да се смее. — Кучето. Наистина беше смешно.
— Брайън — намесих се нерешително, — мисля, че е по-добре да се прибирам.
— Тръгвате ли си вече? — попита Дени и отметна кичур червеникава коса от покритото си с лунички лице. — Наистина ми беше приятно да се запозная с вас, и бас държа, че ще се виждаме отново.
Това несъмнено беше много любезно предположение от страна на човека, с когото се бяхме запознали по толкова странен начин.
Усмихнах се.