С домашния живот Брайън се справя също така успешно, както с работата си. Живее в двуфамилната къща в Маспет, точно над апартамента на овдовялата си майка, и има усещането, че прави точно това, което трябва — за себе си, майка си и Бога. Всяка сутрин в шест часа мисис Флейърти отива да слуша месата в църквата „Света Богородица“, която е на две преки от дома им. Понякога в неделя, стига Брайън да не е на работа, двамата с Дени придружават майка си на месата и той пак знае, че върши това, което трябва. Брайън наистина вярва в това и тази вяра му дава възможност да прави другите неща.
— Не можеш дори да ми се обадиш вкъщи — казах аз, докато той караше към Първо Авеню. — Ще трябва да ми звъниш в студиото. Там съм всяка сутрин между девет и десет преди да ме изпратят на снимки.
— Дадено — отвърна той и стисна ръката ми. — Но ако ми кажеш още сега къде ще се видим отново, въобще няма да се наложи да ти звъня тази седмица.
Той се ухили.
Стана ми приятно, олекна ми, че той също иска да се видим пак, но едновременно с това се почувствах ужасена, че вече официално бях въвлечена в извънбрачна връзка. Брайън Флейърти не беше мъж само за една нощ.
— Само при условие, че се избръснеш — пошегувах се аз, — или повече няма да се видим. Как бих могла да се показвам по телевизията в този вид — като че ли току-що съм паднала на лицето си.
И в този миг бях осенена от мисълта, че точно това трябва да кажа на Ерик, ако ме попита какво ми се е случило.
Брайън се разсмя.
— Обещавам да се обръсна. Какво ще кажеш за утре?
Наближавахме Седемдесет и втора улица, когато изведнъж си дадох сметка, че би било много непредпазливо да ме закара до самия вход.
— Брайън — казах аз, — спри тук, а аз ще взема такси до нас.
Той веднага разбра и спря колата на ъгъла на Първо Авеню и Седемдесет и втора улица.
— Довиждане, Брайън — казах тихо аз.
— Довиждане, Маги — отвърна той и нежно погали ожулената ми брадичка.
Очите ни се срещнаха за миг, преди да отворя вратата на автомобила. Вече знаеше.
Докато асансьорът ме отнасяше нагоре, ми дойде наум, че счупеният ток на обувката правеше извинението ми пред Ерик още по-достоверно. Влязох на пръсти в апартамента, в едната ръка държах обувките си, а с другата натиснах ключа за осветлението. Вратата на спалнята беше отворена и лампите светеха. Ерик Орнщайн беше буден. Оставих на пода съсипаните обувки, промъкнах се в стаята и застанах до леглото. Ерик седеше облегнат на купчина възглавници, съсредоточен върху жълтия бележник и калкулатора в скута си. Вниманието му беше така погълнато от цифрите, че дори не реагира, когато се впуснах да разказвам добре скалъпената история.
— Чуй какво ми се случи — започнах стремително аз. — Целият екип се опитвахме да догоним полицаите, които преследваха някакъв заподозрян в кражба, защото…
— Мм — каза Ерик. — Изчакай за момент да свърша.
Запристъпвах смутено от крак на крак и зачаках.
— Свърших — рече победоносно той, остави молива и ме погледна. — Е, какво ти се е случило?
Поех дълбоко въздух и започнах отново:
— Исках да догоня екипа си, който тичаше след полицаите, които преследваха някакъв заподозрян в кражба, когато се спънах и паднах право на лицето си, счупих тока си — вдигнах обувката, за да я покажа — и си ударих брадичката.
Издадох напред брадичката си.
— Къде стана това? — попита той и погледна над очилата си.
— В Маспет — отвърнах, без да се замислям.
Идеше ми да си прехапя езика. Можех да кажа Флатбъш, Кю Гардънс, Харлем — всичко друго освен Маспет.
Така или иначе, той не прояви особен интерес и отговорът му само доказа това, пък и потвърди старата като света поговорка, че тези, които трябва да си го пъхат с ръка, нямат въобще работа там.
— Сложи си малко крем — предложи Ерик. — Но първо ела насам. Искам да ти покажа нещо.
Седнах и погледнах към сложните уравнения в жълтия му бележник.
— С какво си се заел така сериозно в единайсет и половина през нощта?
Той се усмихна.
— Току-що направих таблица на менструалния ти цикъл за месец декември. Въз основа на последната ти менструация изчислих кога имаш най-големи шансове да забременееш.
— Защо?
Той се усмихна отново.
— За да бъдем сигурни, че ще забременееш следващия месец. А за да се подсигуря двойно, аз намерих диафрагмата ти и я накъсах на парченца.