Слушах, без да мога да повярвам. Единственото ми преимущество беше в това, че преди три месеца, без негово знание, бях започнала да взимам хапчета против забременяване. И аз исках да се застраховам срещу всякакви случайности.
— Според изчисленията ми трябва да го направим на дванайсети, тринайсети и четиринайсети и с помощта на ректалня термометър — той се пресегна към нощното шкафче и ми го показа с гордост, — защото ректалният е по-точен от оралния, в края на месеца ще си бременна. Сега легни по корем, за да измеря температурата ти, преди да е започнала овулацията.
Гледах го смаяна, с ръка пред устата, и известно време не бях способна дори да издам някакъв звук.
— О, света Богородице — успях най-сетне да възкликна. Явно спермата на Брайън Флейърти все още владееше мозъка ми.
С Куинси седяхме във всекидневната, а чашите ни с кафе бяха сложени на стъклената масичка.
— Най-ужасното в цялата история с Ерик е — казва тя и запалва цигара, — че ти никога нямаше да го зарежеш по собствена инициатива и всичко това щеше да се повтаря отново и отново.
— Не е вярно, някой ден щях да го направя, но само ако бях почувствала по-голяма сигурност в себе си.
— Не, не съм съгласна. Ти имаш способността да отделяш професионалния си живот от емоционалния. Аз пък не намирам връзка между факта, че все още не се беше почувствала сигурна професионално, и страха ти да разтрогнеш този брак.
— Какво според теб щеше да стане, ако се бях влюбила в Ави тогава, а не сега?
Куинси се замисля за момент.
— Нямаше въобще да го забележиш или ако го беше забелязала, щеше да избягаш и да се скриеш от него. Тогава ти в много отношения беше още дете и той щеше да те уплаши, защото щеше да очаква от теб да се държиш като жена.
— И тогава бях жена — запротестирах аз, — носех огромна отговорност на плещите си.
— Да, професионално — със сигурност. Но не става дума за това. Искам да кажа, че тогава в известен смисъл беше много по-лесно да останеш с Ерик, защото той не искаше от теб нищо друго, освен да бъдеш майка и съпруга. А Ави би очаквал много повече от теб. Би бил много по-взискателен.
Млъква за миг.
— Права ли съм? Взискателен ли е?
— Да — отвръщам тихо. — Точно така е.
— Щеше ли да можеш да се измъкнеш от положението, като не му обръщаш внимание или като изневеряваш на мъжа си?
— Не — отговарям тихо.
— За това става въпрос.
— Въпросът е и в това, че се случи да се влюбя в Ави…
— Знам, но ти сега си друг човек. Това, което имах предвид, е, че тогава не би посмяла да обичаш един Ави.
Издухва тънка струйка дим.
— Я ми кажи нещо друго: По-сигурна ли се почувства, когато спечели наградата „Еми“?
Поклащам глава.
— Честно казано — не, но благодарение на нея вече не бях толкова уплашена от перспективата да заживея сама. Искам да кажа, че се отървах от виденията, в които виждах себе си как ям сандвич със сирене сама в някой коптор; нямах повече кошмари, свързани с бедност и нищета.
Куинси се разсмива.
— Във всеки случай събитията тогава се навързаха едно след друго по учудващ за мен начин. Като че ли всичко започна от мига, в който отиде да снимаш онази история.
— Така беше, нали? Нещата някак странно следваха собствената си логика.
— И това ти помогна да видиш Брайън такъв, какъвто е в действителност. Беше ли уплашена?
— И още как! В същото време обаче си мислех, че може да се случи и нещо по-лошо.
— Какво например?
— Да не се захвана с този репортаж и някой друг да спечели наградата. А това щеше да означава още сандвичи със сирене в някой коптор — отново и отново.
Този ден си бях седнала в моята кабинка на репортерската стая. Беше хубаво пролетно утро през април 1975 г. и аз подрязвах някои семейни снимки, за да ги подредя после в новия си албум. Все още не бяха ме извикали на снимки. Денят не се очертаваше като богат на събития. Времето може би караше хората да се чувстват прекалено добре, за да мислят за банкови обири, пожари или да се избиват помежду си — обичайните картини, запълващи паузите между вечерните новини. А това означаваше, че ще мога да си тръгна по-рано и да прекарам повече време в леглото на Брайън Флейърти в Маспет, Куинс. Телефонът звънна точно когато тези видения се въртяха из главата ми.
— Ти ли си, Маги? — попита Брайън.