Докато размишлявах над възможността да прекарам последните мигове от живота си с Хектор Родригес, аз си дадох сметка, че не по-малко ужасно беше, ако ги прекарам в хоризонтално положение с Ерик Орнщайн или във вертикално — с Брайън Флейърти. И докато по-рано все още упреквах Вера и Алън, защото ме бяха убедили, че Ерик е това, от което се нуждая, вече упреквах и себе си (Господи, колко щеше да ми липсва опитният език на Брайън, проникващ в тялото ми) — защото никога не си зададох някои въпроси, с чиято помощ щях да разбера, че Брайън също не беше верният отговор. Иронията се състоеше в това, че докато Ерик искаше Маги Зомерс да бъде неомъжена, Брайън желаеше тя да е омъжена, а самата Маги — петнайсет години след първата капка кръв по чаршафите й — все още не можеше да разбере какво точно става.
Когато тръгнах бавно през репортерската стая към кабинета на Ник Сириг, вече бях решена да приема поканата на Хектор Родригес и да отида в апартамента му на Морис Авеню № 510. Наистина нямах избор, тъй като той внезапно беше станал неразделна част от единственото нещо в живота ми, което ми принадлежеше — моята професия.
— Ник — казах аз и седнах, — какво ще кажеш за това?
— Ще кажа — отговори той и очите му проблеснаха, — че ти можеш да спечелиш наградата „Еми“ за това.
— Страхотно — отвърнах аз. — А какво мислиш за шансовете ми да се измъкна жива от тази каша?
— Точно за това ще си поговорим сега — рече сериозно той. — Брайън каза, че вероятността човекът да удържи на думата си е деветдесет процента; ако влезеш при него, ще се предаде.
— Страхотно — казах отново аз. — И двамата обаче знаем някои неща за статистите. Ако се предаде, това прави сто процента, а ако не се предаде — нула процента за шанса ми да оцелея.
— Слушай, Маги, нямаме кой знае колко време — ако до един час исканията му не бъдат изпълнени, ще вдигне къщата във въздуха.
Ник, изглежда страдаше от временно слабоумие.
— Все още ли говорим за нашия стар приятел Господин Деветдесет Процента? — попитах шокирана.
Той ме погледна смутено.
— Маги, каквото и да решиш да направиш, аз съм с теб. Ще бъда до теб, дори ще вляза заедно с теб. Няма да те оставя сама.
Гледах Ник Сириг и се питах защо всички чудесни мъже обикновено са женени.
— Да тръгваме — казах аз и се изправих. — Обади се на Брайън, а аз ще се обадя на Ерик.
— Защо, по дяволите, ще му се обаждаш?
— Защото — отвърнах шеговито — Ерик никога няма да ми прости, че съм се оставила да ме убият, без преди това да му кажа къде е квитанцията от прането на ризите му.
— Дръж се сериозно, Маги — помоли ме искрено Ник. Защо ще се обаждаш на Ерик?
— Струва ми се — отвърнах този път искрено аз, — че искам той да се разтревожи за мен — поне малко.
Набрах директния номер на Ерик, защото не бях в настроение да минавам пак през мисис Пиърс; ако беше католичка, тя мигом щеше да се спусне към най-близката църква и да запали свещичка, за да бъде сигурна, че куршумът ще попадне точно в средата на челото ми, когато стигна до оня апартамент в Южен Бронкс.
Започнах да броя позвъняванията… три, четири, пет, и най-после, след шестото позвъняване, той вдигна припряно слушалката.
— Ерик Орнщайн на телефона.
— Ерик, попречих ли ти?
— Да, цената на златото пада и аз направо съм пощурял. Какво има?
Започнах да му обяснявам цялата история, докато той вършеше някакви операции с йени, после с дойче марки; най-накрая заявих драматично, че Хектор е дал едночасова отсрочка на полицията, преди да убие всички в апартамента, включително и себе си. Мълчание. В себе си не се съмнявах, че Ерик беше загубил способността си да говори, защото се бе почувствал смазан от угризения заради всички ужасни неща, които ми беше причинил. Може би в момента се чудеше как да поправи всичко това — евентуално с едно по-справедливо разпределение на покъщнината ни. Или, съвсем хипотетично, може би, се опитваше да намери верните думи, с които да спаси нашия брак; да открие възможност да започнем всичко отначало — каквото и да е, само и само да ме спаси от мрачната перспектива да се изправя сама срещу живота, тъй като Брайън Флейърти вече не беше спасителният бряг, за какъвто го бях считала дълго време.