— Маги — рече най-после той.
— Да, Ерик — отвърнах аз с глас, изпълнен с надежда.
— Какво да правя, ако ти се случи нещо?
— Какво искаш да кажеш?
— Че е дяволски егоистично от твоя страна да вършиш каквото си искаш, без да се замисляш по въпроса как евентуалните отрицателни последствия биха могли да се отразят върху моя живот.
— Ерик, но аз не…
— Например къде е бакалницата, това е номер едно, и номер две, откъде да си взимам прането?
— Квитанцията за праните ризи е в кухнята във второто чекмедже до печката.
Изглежда, вече си дадох сметка какво се беше случило: настъпи краят на брака ми.
Докато събирах нещата си за пътуването до Южен Бронкс, започнах да играя една смъртоносна игричка със себе си. Думи като „свободна“, „капут“, „самотна“, „край“ се блъскаха в главата ми. Докато слизах с асансьора, тази смъртоносна игричка на думи се превърна в смъртоносна игричка на асоциации.
Завеса — няма къде да живея. Без дом — без пукната пара на мое име. Без пукнат грош — разведена. Разведена — никога не се омъжила повторно. Неомъжена — жена за всички. Жена за всички — Хектор Родригес.
Докато микробусът на телевизионната компания пъплеше из задръстените с автомобили улици на града, Ник не сваляше поглед от лицето ми; мислеше, че мълчанието и капчиците пот по горната ми устна се дължаха на притеснение от факта, че след малко ще стана едно от главните действащи лица в тази история със заложници.
— Не се притеснявай, Маги — каза успокоително той. — Ще бъда плътно до теб.
Работата беше там, че в този момент Хектор Родригес беше най-малкият ми проблем; внезапно си бях дала сметка, че нямам нито кредитна карта, нито банкова сметка, нито чекова книжка — всичко, с което разполагах, беше в портмонето ми и сумата в него възлизаше на около двайсет и седем долара и петдесет цента.
Микробусът сви по Ийст Ривър Драйв. Трябваше непрекъснато да лавира по платната, за да може все пак да напредва въпреки задръстванията по светофарите; най-после се добра до Уилис Авеню и пое към Морис Авеню. След като минахме покрай някакви изгорели сгради, Ник каза:
— На следващата пресечка свий вдясно.
Шофьорът ни, безразсъден смелчага, който би предизвикал и смъртта, отклони колата вдясно.
— Прието, шефе — рече шеговито той.
Когато на поредния светофар микробусът спря край група наркомани, изтегнали се по целия тротоар, аз реших, че ако всичко върви по план и ако някой куршум не ми пръсне главата, тази вечер щях да се любя с Брайън за последен път, след което щях да се прибера вкъщи и да поискам от Ерик да ми върне парите от заплатите, които през последните четири години бяха отивали в неговата банкова сметка.
Микробусът най-после спря на ъгъла на Морис Авеню и Сто четирийсет и осма улица, а аз окончателно бях изпаднала в мрачно настроение. Няколко полицейски коли насред улицата образуваха нещо като барикада. Дик Карлсон, операторът, измъкна огромните си рамене през отворения прозорец на микробуса и показа на полицаите документите ни. Колите бяха преместени набързо, за да ни дадат път. Сцената наподобяваше бойно поле; групички любопитни граждани — или жадни за кръв цивилни, както ги наричаше Брайън — бяха наобиколили една линейка, три пожарни коли, два червени фургона за спешни спасителни операции и четири полицейски коли със светещи червени лампи.
Микробусът се приближи до една от полицейските коли и Ник ми помогна да сляза. Докато стояхме на улицата с него и с някакъв нов тонтехник, когото виждах за първи път, осъзнах, че ми подвикват от тълпата:
— Здрасти, Маги, наистина ли ще отидеш там?
— Маги, дай един автограф.
— Добре дошла на Морис Авеню, Маги, това е ничия земя.
Тонтехникът, фатално красиво момче с дълги мигли и загоряло лице, ме сръга леко в ребрата.
— Пусни им една усмивка, покажи им малко крак.
Той се ухили.
— Това може да се окаже най-великият миг в живота им.
Послушно махнах с ръка към тълпата, като същевременно не можех да откъсна поглед от него, от прекрасното му лице, от грациозните му движения.
— Сигурно си нов, не съм те виждала досега.
Той изчисти някаква прашинка от бузата ми.
— Не, обикновено работя отвъд океана.
— Какво беше това на лицето ми?
— Някаква саждичка.
— Благодаря.
Млъквам за момент.