— Аз не съм сам — изпищя мъжът. — Знам, че не съм сам.
От единия кафяв пакет започна да капе горещо кафе върху коляното ми.
— Хектор — казах аз, спомняйки си името му, — аз съм сама, бяхме се уговорили нещо. Защо не ме оставиш да вляза, тъй като нося обяда ти.
Вратата се отвори и пред мен застана мъж на около трийсет и пет години, с уплашено небръснато лице. Носеше увиснали кафяви панталони, беше без риза, но затова пък по мършавия му врат висеше изумителна колекция от златни верижки и медальони. Преструвайки се, че не забелязвам оръжието, което той размахваше като че ли с радост, тръгнах право към някаква маса, покрита с лекьосана синя мушама. В единия ъгъл на масата трепереха две жени, по лицата им се стичаха сълзи; третата жена се беше отпуснала на пода до тях с безразличен вид.
— Сандвичи и кафета за всички — опитах се да кажа весело аз, докато изпразвах кафявите пакети.
Едната жена изглеждаше страховито — тежеше поне сто и шейсет килограма; другата щеше да се прекърши от слабост, имаше мустак и дебели черни вежди; а третата жена, която вече се беше изправила, имаше просташки вид, и криви крака и коса, боядисана в някакъв невероятен червен цвят. Тя разкопча шнолата си от лъскави камъчета и косата й се разпиля върху очите.
По светлозелените стени бяха окачени картини, изобразяващи Исус Христос в различни молитвени пози, който извършва някои от добре известните чудеса на прочутата си кариера. Усмихнах се на секс-звездата, поставена на етажерката срещу огромния телевизор. Два изтъркани дивана на края на силите си, счупен люлеещ се стол и две бели дървени плоскости със залепени снимки на Джон Кенеди, Робърт Кенеди, Мартин Лутер Кинг и както ми се стори, на целия клан Родригес по време на пикник край някакъв увеселителен парк. Докато подреждах обяда върху масата, забелязах три кутии от обувки на пода край отворения прозорец. Те бяха натъпкани с навити медни жици, бял маджун и осемнайсет пръчки динамит.
— Само не прави глупости — каза нервно Хектор, който крачеше напред-назад из стаята и размахваше диво пистолета над главата си.
Беше започнал да заваля думите и да пелтечи от нарасналата възбуда.
Двете жени на пода си зашепнаха нещо.
— Млък — изкрещя Хектор и се обърна.
Те моментално взеха отново да пищят и да реват, докато червенокосата, която очевидно беше лидерът на триото, им каза нещо на испански. Те незабавно млъкнаха. Тя се обърна към мен и попита:
— Донесе ли ми моя чипс?
— Изглежда — отвърнах аз, надничайки във вече празните кесии — са го забравили.
— Puta (курва) — промърмори под носа си тя.
Направих се, че не съм чула и се обърнах отново към Хектор.
— Махни тоя пистолет, Хектор — казах аз, — или няма да сервирам обяда.
Тези думи ми напомниха за Вера Зомерс и летните следобеди край басейна: „Хвърли тази мръсна пръчка и си измий ръцете, или няма да обядваш.“
— Няма ли да обядвате?
Те страхливо се спогледаха, после погледнаха към Хектор и дебелата, която вече не можеше да устои на мисълта за храната, се надигна върху огромните си крака и се заклати към масата. Слабата все още не беше сигурна как трябва да постъпи и продължаваше да гледа към червенокосата „красавица“ в очакване на знак, че може да се присъедини към нас.
Червенокосата ме погледна.
— Казвам се Естела — каза ненадейно тя. — Аз съм жена му.
— Приятно ми е да се запознаем, Естела — отвърнах аз. — Защо не кажеш на приятелката си да дойде при нас на масата?
— Тя не ми е приятелка — отговори мис Очарование. — Тя е негова сестра.
— Добре, каквато и да е — приятелка, сестра, — защо не и кажеш, че няма да й се случи нищо лошо, ако стане?
С жест достоен за увековечаване Естела размаха палец към масата и извика:
— Размърдай си задника оттам, кучко!
Сестрата на Хектор се озова до масата по-бързо, отколкото някой би могъл да каже: „Обядът е сервиран.“
— Така — започнах бодро аз, — кой иска хотдога с повечко кисело зеле?
Ако можех да предположа, че този невинен въпрос ще предизвика урагана, който за малко не коства живота ми, както и живота на всички останали около масата, никога нямаше да го задам.
— Хектор ще го вземе — изписка дебеланата.
— Не, няма — извика Хектор. — Ще взема оня с шунката и сиренето.
— No, stupido (Не, глупако) — извряка мустакатата. — Ще вземеш хотдога.
— Затваряй си човката, puta (курво) — изкрещя Хектор и скокна. — Ще взема шунката и сиренето.