— Чух те, maricon (женчо такъв) — tu dice хотдог (каза, че ще вземеш хотдог) — извика Естела.
— No soy maricin (не съм женчо) — извика, ридаейки, Хектор. — Ей сега ще гръмна всичко.
— Заради един хотдог?! — изпищях аз.
И тогава той се спусна към трите кутии от обувки, хвърли се на пода и започна бясно да бърника из жиците. Изправих се толкова рязко, че столът ми падна, втурнах се към него и — един Господ знае как — го ритнах.
Той се сви на топка край трите бомби и започна да хленчи като ранено кутре.
— Няма нищо, Хектор — казах успокоително аз и погалих косите му. — Всичко е наред. Ти ще вземеш шунката и сиренето. Всичко е наред, те не са прави, шунката и сиренето са твои.
— Аз не съм maricon (женчо) — изскимтя Хектор.
Погледнах Естела, която го беше нарекла с името, което явно много го притесняваше и, попитах:
— Какво означава „марикон“?
Естела отметна назад глава в дрезгав смях — все едно че гледах Тереза Берганца в ролята на Кармен.
— Педераст — извика остро тя. — Хектор е педераст — той не може да прави бебета.
— Човек може да го разбере — промърморих под носа си аз.
Преди обаче да успея да събера ума си и да атакувам тази опърничава особа, че наричаше Хектор с имена, които го караха да се търкаля по пода и да рита с крака, другите две харпии започнаха да бръщолевят и да пищят толкова силно, че имаше опасност сградата да експлодира и без помощта на трите ръчно направени бомби. Извиках с цялата мощ, на която бях способна, като същевременно с едната си ръка бях прегърнала Хектор:
— Стига, всички да млъкнат!
Настана пълна тишина. Естела изглеждаше смаяна, високомерният й израз се смени с недоверие, тя спря да навива червените си коси около пръста и застана неподвижно.
Другите две само ме гледаха с увиснали ченета и отворена от изненада уста. Обаче най-смаян от всички беше Хектор — някой се беше осмелил да го защити от трите му мъчителки. Десетте минути в апартамента на Родригес ми бяха достатъчни да разбера, че терорът над Хектор е бил такъв, че на негово място всеки нормален човек би откачил, и то много по-рано.
Преди да успея да кажа още нещо, телефонът, който беше свързан с комуникационния център на улицата, иззвъня.
— Добре ли си, Маги? — попита спокойно Брайън. — Чухме те да крещиш.
Този човек явно имаше ледена вода във вените си, с изключение на случаите, когато нямаше и това.
— Дай ми Сириг — казах аз.
Сириг се обади веднага.
— Какво става, детето ми? Добре ли си?
— Положението е овладяно.
Вече бях решила как да опиша ненормалната ситуация, без да разберат другите в стаята.
— Само ме слушай и не казвай нищо — инструктирах го аз, като съставях думите в главата си.
И въпреки че Ник Сириг беше негър, а моите познания по идиш — твърде ограничени, двамата бяхме работили достатъчно дълго в Нюйоркската телевизия, за да се справим с тази задача.
— Хектор е tsuris, защото nafkas са meshuga.
Ник разбра веднага.
— Продължавай — каза той, като се опитваше да не се смее.
— Положението е шлект, защото непрекъснато го гонифед и нудзхед и всеки нормален човек би казал на нафкас да киш мир ин тохис още преди много време — разбра ли?
— Разбрах — отвърна Ник. — И какво предлагаш?
— Малко пилешка супа („Пиле“ в американския жаргон означава млад мъж с обратни наклонности) — разбра ли?
— И това разбрах — отвърна през смях Ник.
Хектор ме остави да го отведа обратно до масата.
Седна и щастливо започна да дъвче сандвича си с шунка и сирене. Внезапно, без никакво предупреждение или може би точно защото всичко беше прекалено спокойно, дебеланата изкрещя:
— Дъвчи със затворена уста, cochino (шопар такъв)!
И като че ли бяха се наговорили, мустакатата допълни:
— Loco (малоумнико), ядеш като свиня!
Без да се колебае повече, мисис Хектор изпищя:
— Maricon, tu nosabes comer, no sabes nada! (Женчо, не знаеш даже как да се храниш, нищо не знаеш!)
Естествено Хектор захвърли сандвича и се втурна към пистолета си, като разля кафето върху плетената ми рокля в бледопрасковен цвят. В този момент вече бях решила какво да правя.
— Хектор! — извиках аз, спъвайки се в един стол, но въпреки това успях да го хвана здраво в мига, в който той щеше да сграбчи пистолета. — Искам тези трите locas (малоумни) да изхвърчат незабавно оттук, чуваш ли ме? Навън! Изхвърли ги навън!