— Е, добре, здравей, Маги — каза Хари и се усмихна широко.
Външният вид на Хари Орнщайн винаги ми беше правил много по-слабо впечатление, отколкото лигавото му държане, въпреки че лицето му беше смайващ пример за диспропорция: малките му очички бяха разположени близко едно до друго от двете страни на един забележително широк нос, а широките му месести устни — над хлътнала брадичка. Докато оглеждах свекър си, разпознах особената усмивка, която обикновено означаваше, че змията се готви за атака.
Хари Орнщайн — човекът който беше продал процъфтяващата си фабрика за производство на горни облекла в текстилния център на Ню Йорк, за да купи брокерска къща на Уолстрийт от един близък приятел, който беше на ръба на банкрута; същият човек, който някога обясняваше:
— Сини палта, сини жетони — все същата глупост. Играта се състои в това да знаеш как да преметнеш хората с усмивка.
— Какво става тук? — попитах аз, когато забелязах, че малкият черно-бял телевизор, който обикновено стоеше в кухнята, сега беше сложен на стъклената масичка до плетения стол.
Милдрид кръстоса пълните си ръце пред гърдите и започна да се поклаща напред-назад върху дивана, а Хари седна на другия бял фотьойл и заразтрива слепоочията си с дебелите си пръсти. Ерик си затананика.
— Млъкни — пресече го Хари.
Явно ставаше нещо сериозно.
— Какво има? — повторих въпроса си аз, като се оглеждах наоколо.
— Като че ли имаме малък проблем — каза Хари и огромните му зъби се стърчаха изпод дебелата горна устна.
— Ерик? — обърнах се въпросително към него.
Единственият му отговор беше онова безкрайно тананикане.
— Казах ти да престанеш с това — извика Хари.
Милдрид потупа с ръка Ерик по коляното, докато с другата подмяташе големия като круша диамант на врата си.
— Тази вечер те гледахме по телевизията — започна Хари, като се усмихна отново.
Може би семейство Орнщайн се бяха събрали във всекидневната ми, за да гледат новините, и не са останали доволни от участието ми в драмата със заложниците.
— Интересен ли ви беше репортажът?
Хари поклати тъжно глава и разтри ръцете си така, че пръстенът му със сапфира се удари в пръстена му с оникс и диамант. Когато заговори, на долната му устна проблясна слюнка.
— О, Маги, Маги.
— Слушайте — изгубих най-накрая търпението си аз, — някой ще благоволи ли да ми каже какво става тук?
Милдрид започна да върти перлената огърлица около врата си, така че в диамантената закопчалка се озова точно под двойната й брадичка.
— Какво е това петно на хубавата ти рокля? — попита с убийствен глас Хари.
— Хектор Родригес разля върху нея кафе, докато бях в апартамента му — отговорих, напълно объркана.
— Аха — каза с драматичен глас Хари, — магията на телевизията.
— Какво искаш да кажеш? — опитах го още пообъркана.
— Че петното изобщо не се видя на телевизионния екран — усмихнато отвърна той.
— Защото прекият шеф ми каза да обърна роклята с гърба отпред, преди да започнем снимките.
Може би сметките за химическо чистене са им се видели прекалено скъпи.
— И така — каза Хари, подражавайки на Пери Мейсън, — ти си се отбила в Маспет, Куинс, за да обърнеш отново роклята си, преди да се завърнеш у дома.
Ерик отново затананика докато накрая Хари запрати по него една възглавница.
— За последен път те предупреждавам да престанеш с това шибано тананикане! — развика се той.
Изведнъж всичко се изясни, но нямаше какво да направя, защото вече беше прекалено късно. Бях допуснала фатална грешка. Най-интересното беше, че първата ми мисъл беше за мама и за нейната реакция, когато научи, че семейството на Ерик е наело частен детектив, който да проследи по-малката и дъщеря и да открие, че тя е обърнала изцапаната си с кафе бледопрасковена рокля в някаква двуфамилна къща в Маспет, Куинс.
— Как ли ще се почувства капризната ти накипрена майка, когато разбере, че дъщеря й е уличница? — попита Милдрид, сякаш четеше мислите ми.
Хари стана махна с ръка, подобно на цар Соломон и каза:
— Милдрид, Милдрид, така ли се говори за семейството?
Лицето ми гореше, дланите ми бяха изпотени, погледът ми блуждаеше по сложните шарки на килима.
— Накарали сте да ме проследят — повтарях отново и отново аз. — Накарали сте да ме проследят.
— Маги, Маги — произнесе драматично Хари. — Следят, следят — това ли е всичко, което имаш да кажеш?