— Още по-лошо — казва тя и се намръщва.
Но аз разбирам логиката й — правилата и устава на играта на надлъгване. Изневярата, която е породена само от страст, е осъдителна, докато изневярата, чиято крайна цел е създаването на благословена и законна връзка, може да бъде извинена, стига само някоя от засегнатите страни да не носи униформа. Определено сега не е моментът да говорим за Ави Херцог.
— Не ми беше особено приятно, когато научих за нея.
— Предполагам — отвръща тя. — Но това стана по твоя вина.
Търпението ми почти се изчерпва. Махвам с ръка грациозно като балерина, се измъквам от полезрението на мама и поемам дълбоко дъх.
— И как така по моя вина?
— Изобщо не трябваше да ходиш на празненството по случай деня на свети Валентин. Трябваше да проявиш повече здрав разум, не да отидеш там и да го хванеш на местопрестъплението. Не постъпи никак умно, Маргарет.
Не успявам да запазя самообладание.
— Как по дяволите…
Отново поемам дълбоко дъх и започвам отначало:
— Как бих могла да знам, че той…
— Жените притежават инстинкт, за тези неща — прекъсва ме мама. — Но тогава ти беше твърде заета със собствената си игричка…
— Бях заета с работата си. И вярвай ми, това беше последното, от което се нуждаех след един ужасен работен ден.
Всичко започна с обичайното лудешко бързане; трябваше да напиша текста към репортажа, който току-що бях направила, за ужасните битови условия в един апартамент в Харлем. Бях облечена официално, защото после щях да ходя до офиса на Ерик на празненството по случай деня на свети Валентин. Ник също имаше причини да иска да свършим по-бързо — днес се навършваха четиринайсет години от сватбата му. Беше се опрял на стената до бюрото ми и ме подканяше да приключвам. На мен обаче ми беше особено трудно да опиша този случай. Въпреки че вече две години работех като репортер в криминалната хроника и бях свикнала с притеснението от бързо топящите се минути до излъчването на поредните вечерни новини, все още не можех да се примиря с някои от трагедиите, които описвахме. А репортажът, който трябваше да се излъчи на въпросния ден на Свети Валентин, беше особено трагичен.
— Да кажа ли името на собственика на жилищната сграда? — опитах се аз да надвикам шума на пишещите машини.
— Защо не? Ако си проверила и си сигурна, че този коптор е негова собственост.
— Да, но няма да го държа отговорен само за лошото й поддържане; всъщност ще го обвиня в човекоубийство.
Ник ме изгледа, като че ли бях загубила ума си.
— За какво, по дяволите, говориш?
Спрях да пиша, подпрях ръцете си върху бюрото и казах:
— Значи даже не си прегледал репортажа ми, така ли?
— Имам ти доверие, Маги — отговори той и запали цигара. — Чак толкова лошо ли беше?
Изразът на лицето ми сигурно му подсказа, че наистина ме е боляло много, дори ужасно.
— Какво, по дяволите, се случи?
— Ще видиш — отвърнах аз и му обърнах гръб, за да довърша заключението към текста си.
— Опита ли да му телефонираш или да се срещнеш с него? — попита Ник, като надникна иззад рамото ми.
— Да, звъних му три пъти, но той отказваше да говорим, тогава отидох до офиса му със снимачен екип, но те тръшнаха вратата под носа ни.
— Чудесно — каза Ник и потри ръце. — Ще го пуснем в шест.
„По-добро е, отколкото мислиш.“ — рекох си аз наум в мига, в който звънна телефонът.
Ник вдигна слушалката.
— Здравей, скъпа — каза нежно той. — Аз също.
Спрях да пиша на машината и зареях поглед в пространството; интимните нотки в гласа на Ник ме разсейваха. Те бяха запазени само за неговата Вивиан.
— Разбира се. Веднага щом свърша — отвърна той и целуна два пъти слушалката, преди да затвори.
Хвърлих му унищожителен поглед, преди да натракам на машината последното изречение и да извадя листа.
— Ако не си много зает — казах аз, докато подреждах страниците, — може би ще искаш да чуеш текста ми.
— Позволи ми миг отдих, Маги. Двайсет секунди за личния ми живот няма да убият никого.
— Значи искаш да пусна репортажа за излъчване, без дори да си разбрал за какво точно става дума, така ли? Чудесно.
Хвърлих листата на бюрото — и понечих да стана.
— Чакай, Маги — отвърна нетърпеливо той. — Хайде, прочети ми проклетия текст.
Изгледах го втренчено, след което се изкашлях и започнах: