— „Шелдън Шварц притежава жилищна сграда в Харлем, където живеят социално слаби семейства. За всяко от тях градската управа му дава по хиляда и двеста долара. За тази сума семейството на Ема Ролин и четирите й деца живее в две стаи с развалена канализация, с появяващо се от време на време електричество, без топла вода и парно отопление. В кухнята (камерата показва кухнята) таванът е пропаднал от едната страна и открива електрически жици и силно ръждясали метални тръби, поддържани единствено от изгнили подпори. По стените са зейнали широки дупки, през които спокойно преминават плъхове…“
— Почакай, Маги — прекъсва ме Ник. — Това си е все същата стара мръсотия. Кое я прави толкова потресаваща?
И той се вторачва в мен.
Отвърнах на погледа му.
— Искаш да кажеш, коя е частта, която прави репортажа достоен да заеме главното място в местните новини ли?
— Маги…
Гласът му прозвуча предупредително.
Аз престанах.
— Окей, най-потресаващо е онова, което се случва с детето.
— Прочети — каза уморено той.
— „Няколко часа по-късно екипът на Ей Би Ен се втурна отново в апартамента на Ема. Едно от децата й беше паднало през прозореца на шестия етаж и се беше пребило.“ (Камерата се приближава до някакво тяло на тротоара.)
— О, по дяволите — възкликна Ник и разтърка очи. — Как?
— Нямало стъкло на прозореца.
— На колко години е било?
— На две.
— Извинявай, Маги. Какво каза по този повод Шварц?
— Да го прочета ли? Написано е.
— Давай.
— „Екипът на Ей Би Ен няколко пъти потърси Шелдън Шварц по телефона, но той все нямаше възможност да се обади. Когато отидохме в офиса му, вратата беше тръшната под носа ни (кадър, показващ как някой изблъсква навън камерата). А малко преди това екипът ни бе информиран, че в офиса очакват Шелдън Шварц да пристигне всеки момент и че той се е съгласил да говори с нас. Току-що се бил обадил от телефона в колата си.“
Ник мълчеше.
— Е, какво ще кажеш?
— Ще кажа — бавно произнесе той, — че искам да завра телефона в гърлото на това копеле.
Потръпнах и хванах ръката му. Тръгнахме към студиото.
— Кошмарна история — продължи Ник, поклащайки глава.
Джак Рошански, редакторът, който ме беше научил кое от един материал трябва да се запази и кое да отиде в кошчето за боклук след монтажа, ни чакаше. Големият му корем се разля над украсения с тюркоазчета индийски колан, когато се отпусна тежко на стола си пред телевизионния монитор. Мълчанието се нарушаваше единствено от звука на движещата се лента. Джак дърпаше разни ръчки и натискаше бутони, превъртайки напред-назад фрагменти от репортажа, така че да синхронизира гласа ми и пробягващите на екрана картини.
— Готово, Маги — каза той. — Можем да започваме.
Прочетох текста, като на всеки няколко секунди поглеждах към монитора, за да бъда сигурна, че все още съм в синхрон с кадрите, или спирах при подаден от Джак знак. Беше едва пет и половина и по изключение материалът не надвишаваше разрешените седем минути. Заключителната част, в която ставаше дума, че Шелдън Шварц позвънил в офиса от колата си, беше онагледена с кадри от Парк Авеню, задръстено от пъплещи броня до броня коли по времето на вечерния час пик.
Въпреки че Джак Рошански беше прекарал двайсет години от живота си в новинарския бизнес и беше видял какви ли не ужасии от всекидневието на Ню Йорк, той явно беше потресен при вида на обезобразеното телце — трогателна безформена купчинка на улицата. Изключи апаратурата и измърмори „Копеле“, преди да стане.
Ник също се изправи, от устата му стърчеше цигара.
— Трябва да подведат под съдебна отговорност този мръсник.
— Животът е несправедлив — обобщи Джак. — Богатите стават все по-богати, а бедните — още по-бедни.
Понякога в новинарския бизнес, всъщност в повечето случаи, репортерът няма заслуга за въздействието, което неговото съобщение оказва върху зрителите, и това беше един от тези случаи. Прибрах листата си и докоснах ръката на Джак.
— Благодаря ти за поредната блестящо свършена работа.
— Няма защо да ми благодариш, дете — отвърна пресипнало той. — Благодари на онова копеле Шварц.
Джак Рошански също знаеше, че понякога, в повечето случаи, опитният тонтехник няма абсолютно никаква заслуга за въздействието на новината или за реакциите на зрителите. Това определено беше един от тези случаи, защото кадрите бяха толкова ужасяващи, че думите бяха излишни.