Погледнах към Рона, която извика:
— Е, просто исках тя да знае, че ако някой ти роди бебе, това ще бъда аз!
Извърнах очи към Ерик.
— Казах ти, че това е моя работа — процеди през зъби той.
Погледнах към Рона.
— О, да, ясно, само че ти май не вършиш кой знае каква работа.
И тя заби пръст в гърдите на Ерик. Той хвана ръката й и я заизвива, докато тя изпищя:
Погледнах към Ерик.
— Слушай — извика той. — Думата ми е напълно достатъчна. От теб се иска само да си гледаш декорирането, а останалото остави на мен.
— Да оставя на теб? Как не! След като тя ми разправя, че ти все още се опитваш да я убедиш да имате бебе.
— Тя все още ми е жена — изхленчи Ерик.
— Така значи, сега пък я защитаваш!
— Не я защитавам — повиши тон той. — Но ще направиш така, че после да живееш като просякиня.
— Във всеки случай ще има да й плащаш издръжката с години — повиши също тона си тя. — Кой ще се ожени за нея с тия мастилени петна по ръцете?
— Извини ме, моля те — казах аз и потупах Ерик по рамото.
Двамата спряха да си крещят и ме погледнаха така, сякаш сега ме виждат за пръв път, което сигурно беше вярно, защото явно бяха решили, че съм слязла с асансьора.
— Какво искаш още? — попита Рона и присви очи. — Не ми ли причини вече достатъчно неприятности?
— Рона — каза рязко Ерик — млъкни.
Тогава тя се разплака и това накара Ерик да простене:
— О, не, няма ли да престанеш най-после!
— Не мога — подсмръкна тя. — Обичам те.
В този момент всичко се промени. Тя беше уязвената страна, защото фактът, че го обича, й даваше друг статус, който аз не можех да се надявам да получа никога. Тя беше представител на изчезващ вид, рядка книга, някой, който се нуждаеше от защита, уважение, благодарност. Тя го обичаше.
— Маги — каза студено Ерик. — Мислех, че вече си си тръгнала. Имаш ли нужда от пари за автобуса?
В тези кръгове преминаването от положение, в което заслужаваш пари за такси, до положение, в което заслужаваш нари за автобус може да бъде доста брутално.
— Не, Ерик, благодаря. Имам пари.
Но той вече беше извадил точната сума от джоба си.
— Ето, вземи това, в случай че ти потрябват дребни.
Не обърнах внимание на дребните пари, но изведнъж се притесних за по-едрите банкноти; по точно за частта от заплатата ми, внасяна редовно всяка седмина в банковата му сметка през последните няколко години. Но сега не беше моментът за подобни размисли.
— Ерик, може ли да поговорим насаме за момент?
Той се обърна към Рона.
— Нали ще изчакаш?
— Аха — проплака тя.
— Какво има, Маги? — попита нетърпеливо той, като ме поведе към другия край на фоайето.
Но Рона вече беше точно зад нас.
— Ерик, съжалявам, че всичко стана по този начин. Чувствам се ужасно.
— Какво по-точно мислиш, че е станало? — попита той строго.
В първия момент не разбрах какво иска да каже, но след това изведнъж ми просветна.
— Аз не мисля, Ерик. Знам.
— Какво точно знаеш, госпожице репортер, водеща разпитите?
Поклатих глава.
— Добре де, не стой така. Кажи ми какво знаеш.
— Ерик — започнах аз, — защо правиш нещата по-трудни, отколкото са всъщност?
— Нищо не правя — отвърна със саркастичен смях той. — Аз съм само един невинен наблюдател.
— Добре, Ерик — казах аз и се обърнах да си тръгна. — Нека да забравим това.
Той хвана ръката ми.
— Къде мислиш да ходиш?
Издърпах ръката си.
— Вкъщи. В крайна сметка това все още е моят дом, поне докато тя не е започнала да го декорира.
Ерик се изсмя пресилено.
— Нищо не се е случило, Маги, и няма причина да се чувстваш зле. Рона просто е пренапрегната и не се владее.
Рона се приближи още повече.
— Какво означава това?
— Да, какво означава това, Ерик? — добавих аз.
Той ни изгледа последователно.
— Аз съм привлекателен мъж, добра партия и много жени мечтаят за мен. Вашето поведение е безсмислено.
— Каква е цялата тази дяволска каша? — извика Рона.
— Рона — каза строго той и се извърна към нея, — ще ни оставиш за минута сами?
— Няма смисъл, Ерик. Ето, асансьорът дойде и този път ще вляза в него.
Вратата на асансьора ме раздели с Ерик Орнщайн и Рона Пиърс. Той се беше навел да вземе парите за автобуса, които вероятно бяха паднали, когато Рона го блъсна, а тя потропваше нервно с дясната си обувка с остро като шип токче в опасна близост до главата му. Маги Зомерс, която беше на сигурно място в асансьора, чувстваше облекчение, защото най-после беше разбрала, че Ерик също има извънбрачна връзка и по ирония на съдбата именно Рона беше „осветлила незнанието й“.