— Само ако има клечка за зъби в устата си — отговарям с насмешка, като същевременно тършувам по пода на гардероба за сивите си ботуши.
Второто й попадение ме улучва право в стомаха точно когато се опитвам да издърпам въпросните ботуши изпод куп кутии.
— Предполагам, че на всичкото отгоре е и женен.
Бавно събирам сили, приближавам се до леглото, сядам до нея и вземам ръката й.
— Няма да разрушиш и това; този път е по-различно.
— Нямам намерение да разрушавам нищо — протестира тя. — Просто питах дали е женен, и явно е така, ако се съди по твоята реакция.
— Знам, че звучи банално, но бракът му не е действителен от години. Той е почтено човешко същество, мамо, човек, който…
— Който е толкова зает да танцува пасо добле с клечка за зъби в устата си, че няма време да се разведе — прекъсва ме тя.
— Няма да можеш да разрушиш и това — повтарям тихо аз. — Така че просто престани.
И тя действително престава да говори и започва да ме гледа как реша косата си.
— Маги — казва внезапно, — обичаш ли този мъж, искам да кажа, обичаш ли го истински? Изпитваш ли необясними усещания, когато докосва ръката ти, пълнят ли се със сълзи очите ти, когато го наблюдаваш отстрани да върши всекидневни дребни работи? Отпускаш ли се с радост в обятията му всяка нощ, забравяш ли всичко останало на света, когато си до него?
Обръщам се бавно и я поглеждам невярващо. Внезапно ми се приисква да я прегърна силно, да притисна бузата си към нейната. Тя е моята майка — някой, когото познавам от първия ден на живота си и към когото изпитвам много и различни чувства. Оказва се, че все още има нещо, което не съм познавала до този момент; току-що направеното откритие за тази неизвестна досега част от нея ме потресе. Аз съм й дъщеря не само защото имам нейните зелени очи, черни коси и високи скули. Това, което ни свързва сега, може да се сравни само със страстта. Изведнъж разбирам защо се е опитала да сложи край на живота си през оня Великден; това не е имало нищо общо със страха да остане сама с две малки деца. Алън Зомерс, който ми се струва толкова жесток, надут и непривлекателен, е обект на страстта на Вера. Обаче чувствата, които тя току-що ми описа, нямат нищо общо нито с благородния характер, нито с приятната външност или с хуманността. То е въпрос на вътрешно усещане. Трагедията е в това, че нестабилни хора като мама не би трябвало да познават този вид страст. Тя може да бъде смъртоносна.
— Така ли го обичаш, Маргарет? — пита тихо тя.
— Да. Но никога не бих посегнала на живота си, ако той ме изостави — отговарям решително.
— Кога се влюби в него?
— Не съм сигурна — отвръщам замислено, — вероятно и смъртта на Джо ми оказа силно въздействие. Тя беше толкова нелепа, толкова трагична, че след това животът ми изглеждаше напълно безсмислен. Не можех да се отърся от тази смазваща тъга; оказа се, че всеки човек може да свърши във всеки момент — съвсем внезапно.
— Значи ти го обикна в деня, когато беше убит тонтехникът ти?
Усмихвам се.
— Не съвсем. Влюбих се в него още щом го видях, но не позволих никой да разбере за това, дори не го осъзнавах; до деня, в който се случи нещастието с Джо. Тогава внезапно се ужасих, че животът ми не представлява нищо друго освен поредната възложена задача. Уплаших се и от Ави и побягнах.
— Защо?
— Разкъсвах се между любовта си към него, липсата на интерес към кариерата си и възможността да я изгубя, защото го обичам.
— А сега?
— Сега мога само да кажа, че без Ави се чувствам празна, че искам само него и не се интересувам от нищо друго. Но аз съм тук, а той — там.
Вера взема четката от ръката ми и започва да я прокарва през косите ми.
— Когато се запознах с баща ти — казва тихо тя, — той вече беше имал много жени. Аз обаче, бях доста независима, без значение дали го вярваш, или не; преподавах в едно училище и всъщност въобще не ме вълнуваше перспективата да се омъжа.
Тя се усмихва.
— Мисля, че той ме пожела толкова силно, защото бях първата жена, която го отхвърляше.
Татко я преследвал с месеци, докато тя се съгласила поне да излязат заедно. И когато най-после приела да отидат на ресторант, той й се сторил неотразим — този нахакан, амбициозен адвокат евреин, който искал да прави възможно най-добре всичко, с което се захване, и да притежава най-хубавото, което види. Което обяснява и защо е желаел Вера…