— На втората ни среща той ми предложи брак и аз приех — казва тя и ми подава четката.
— Трябва наистина да си го обичала — отвръщам.
— Знаеш ли, Маргарет — казва стеснително тя, — мисля, че все още има какво да научите за страстта — и ти, и Ави.
Това изказване ми звучи толкова познато, като че ли съм го чувала преди.
Ави стоеше пред мивката в банята на малкия ми хотелски апартамент в Тел Авив; около тънкия му кръст бе завързана бяла хавлия, а лицето му бе покрито с пяна за бръснене. Стоях зад него, навлякла халат на кафяви и сини линии; обгръщах с ръце гърдите му, а главата ми бе подпряна на широкия му гръб. Слушах обясненията му за ситуацията в Ливан, за това как позициите на Сирия се засилвали след убийството на Башир Гемайел и погромите в Сабра и Шатила. Все още се надявах, че днес няма да му се наложи да ходи на север към израелско-ливанската граница, макар че палестинските терористи отново бяха започнали да обстрелват с ракети „Катюша“ малкия израелски град Рош Ханикра.
— Милиони мъже сутрин могат да се бръснат спокойно, без жените им да стоят зад тях и да скубят космите по гърдите им усмихна се той.
— Милиони жени сутрин изпращат мъжете си на работа — отвърнах аз, потупвайки го по мускулестия корем, — но сигурно аз съм единствената, която изпраща мъжа си там, където се водят бойни действия.
— Не и тук, скъпа моя, не и тук.
Страхът ми сигурно беше глупав, но беше едва шести декември — точно две седмици от деня на сивия метален ковчег — и затова с мъка удържах уплахата си. Опитах се да не мисля за това, докато го целувах по гърба и заравях лице в кожата му. Той привърши бръсненето си, плисна вода на лицето си и я попи с хавлиена кърпа.
Обърна се, взе ме в обятията си и промълви, като целуна косите ми:
— Мисли си за четирите дни, които ще прекараме заедно.
— Кажи ми го пак — прошепнах аз с притиснати до ухото ми устни.
— Ще се върна около шест и ще те взема от верандата на хотел „Цар Давид“. После колата ще ни откара до Мъртво море, където ще прекараме заедно четири дни, съвсем сами.
— Ще бъде ли хубаво? — попитах аз и сгуших лице във врата му.
Повдигна брадичката ми с ръка и ме целуна нежно по устните.
— Ти как мислиш? — отвърна дрезгаво тон.
— Кажи ми го пак — искам пак да го чуя.
И двамата знаехме, че това е само една игра, номер, тактика, която използвах, докато дойде да го вземе шофьорът му, за да го отведе на север.
— Да — отвърна той търпеливо. — Ще бъде хубаво.
— Я ми кажи — упорствах аз — и за врага на хубавото.
Ави се разсмя.
— Сега пък се подиграваш с моя английски.
— Не с английския, а с това, което се губи от смисъла при превода.
Без да каже дума, той хвана ръката ми, изведе ме от банята и ме поведе към спалнята, където нежно ме накара да седна на един голям стол до прозореца. След това коленичи пред мен и ме обхвана с ръце през кръста.
— Хайде — казах аз, като прокарах пръсти през гъстата му коса, — кажи го.
Той притвори очи и се усмихна.
— Окей. Врагът на хубавото е още по-хубавото.
Така добре разбирах какво искаше да каже; смисълът на тази фраза обясняваше всичко, за което той се бори.
По времето, когато нацистите опустошавали градове и села в Полша, една майка поучавала дъщеря си: „Бъди благодарна, че все още не са ни открили, че все още имаме хляб и покрив над главата си. Нещата не са чак толкова лоши.“
И тогава се чули изстрели, къщите били изравнени със земята, а хората откарани на групи, за да умрат.
Тази майка успяла някак да се добере до Израел с дъщеря си. По време на една от войните тя пак поучавала дъщеря си:
„Покрив над главата и хляб в стомаха не са достатъчни, за да се чувстваме хубаво. Ако трябва, ще умрем да защитим страната си, защото врагът на хубавото е още по-хубавото. А още по-хубавото е да няма повече войни.“
Беше понеделник, шест и половина сутринта, а той трябваше да тръгне в седем. В осем маса аз трябваше да бъда в йерусалимския затвор, за да интервюирам един истински терорист. Този път от Ей Би Ен изрично бяха настояли интервюираният да не бъде отново някой от онези типични за медиите терористи — завършили университет, гладко говорещи, предварително подучени какво да кажат убийци, звезди, специално подготвени за западната преса. Израелските власти бяха обещали, че задържаният наистина ще бъде с изцапани с кръв ръце и няма да съжалява за престъпленията, които е извършил в името на своята революция.