— Вие ли сте Маги Зомерс? — запита ме госпожа Цветна шапка.
Ави се приближи към нас и се усмихна. Обърнах се и го изгледах убийствено.
— Да, аз съм.
— Е, ние ви гледаме в Берген — каза тя — и наистина ми е много приятно, че имам възможността да поговоря с вас.
Кой точно беше осигурил възможност на тази жена да говори с мен, така и си остана загадка. Явно беше останала с впечатлението, че с мен е лесно да се запознаеш — и как можех да й се сърдя след страхотната сценка пред асансьора. Красивото лице на Херцог издаваше, че се забавлява от тази ситуация и скръстил ръце на гърдите, той наблюдаваше нейното развитие.
— Мога да ви помогна да се промените, така че сладострастието да не ръководи повече живота ви.
— Амин — възкликна господин Пепелявосиво. — Долу развратът!
Гидон нямаше представа какво точно става, но при споменаването на думата „разврат“ видимо се развесели. Въпреки че бях зяпнала от учудване, че всичко това се случва в действителност аз все пак успях да отклоня любезното им предложение с думите:
— Много мило от ваша страна, че искате да ми помогнете, но аз наистина нямам проблеми със сладострастието; поне аз не го чувствам като такова.
Като че ли бяхме на сцена и играехме някаква пиеса, защото точно в най-подходящия момент най-добрата ми приятелка в Тел Авив и управителка на хотела, Джила Енав, се втурна към нас.
— Маги — каза на всеослушание тя, без да си дава сметка за това, което ставаше във фоайето, — ей сега ще изпратя горе някой, за да смени матрака — страшно е износен.
Тя млъкна и ме погледна объркано.
— Така ли ще отидеш на работа тази сутрин?
Вече беше твърде късно.
— Дано Господ ви прости — избъбря господин Пепелявосиво, а госпожа Червено и розово бутна някаква брошурка в ръцете ми, от тези, на чиято първа страница с големи букви пише: „Избавление от греха“.
Джила хвана под ръка Ави, като се опитваше да не се разсмее, защото вече бяхме заобиколени от всички поклонници от графство Берген, окичени със значките „Бог е най-добрият ми приятел“.
Гидон се приближи към Джила и огледа с възхищение бюста й, след което се представи.
— Аз съм Гидон Леви — каза той с една от божествените си усмивки — и съм официалният дегустатор на матраците на Херцог.
Джила отговори според очакванията ми:
— Какво съвпадение. Аз правя същото за Зомерс, но можеш ли първо да ми кажеш какво става тук?
Най-добрата ми приятелка в Тел Авив, най-добрият приятел на Ави в цивилния му живот и мъжът, когото обичах, същият, който сграбчи гениталиите си пред асансьора и стана причина за всичко това — тримата стояха във фоайето на хотела, в който живеех, и си прекарваха чудесно — ухажваха се един друг или просто спотаяваха сладострастието в сърцата си. Почувствах се унизена и тъкмо се опитвах да се промъкна незабелязано към асансьора, когато чух:
— Неделното училище приключи за днес, чувате ли всички? Маги трябва да се приготви, иначе ще закъснее.
Ави ме хвана за ръка и добави:
— Кажи „довиждане“, Маги, и благодари на тези добри хора, че се опитаха да ти помогнат.
— Благодаря — измърморих аз, като се оставих да ме води. — Иде ми направо да те убия. Свършено е с мен в Берген.
Без да ми отговори, Ави ме притисна до стената и ме целуна.
— Казвал ли ти е някой, че си сладострастница? — попита той, когато ме пусна.
— Изглежда, всичко това ти се е сторило забавно — казах аз, след като вратата на асансьора се затвори зад нас.
Той все още се смееше, докато вървяхме прегърнати по коридора — по същия начин, по който бяхме започнали деня. Ави отключи вратата.
— Да, наистина беше много забавно, и между другото, къде се намира Берген?
Решех се пред огледалото напълно гола, ако не се смятат черните бикини и червените сандали, когато той се приближи и обхвана с ръце гърдите ми.
— Едва се побират в ръцете ми.
— Не се опитвай да ми се подмазваш — казах и се пресегнах за черния сутиен и червената си тениска.
— Ще те закарам до Източен Йерусалим, а срещата ни остава за шест часа на верандата на „Цар Давид“.
Приведох се, за да закопчея сутиена си.
— Ей Би Ен ще чуе за това, гарантирам ти. Тези лунатици сто на сто ще пишат.
— Никой в Израел не би се притеснил, ако научи, че някой от кореспондентите на Ей Би Ен е развратник.
Навлякох тениската.
— Хващам се на бас, че това, което направи пред асансьора със слабините си, няма да се отрази добре на имиджа ти.