— Маги, Рут никога през живота си не е слагала розови пластмасови ролки и не знае да готви пилешка супа, и…
Той млъкна.
— И какво? — попитах плахо аз.
Той си пое дълбоко въздух.
— И не иска повече да бъде омъжена за мен.
— Какво? Искам да кажа — защо чак сега ми го казваш?
Той ме погледна сериозно.
— Защото не исках по никакъв начин да те насилвам; да не помислиш, че те желая толкова силно само защото не искам да съм сам.
Той извади една от малките си черни пури и я хвана между пръстите си, преди да я запали.
— Ти си толкова силна и независима, че се страхувах да не ми откажеш.
Издуха облаче дим и продължи:
— Не знаех как да се отнасям към теб, не съм свикнал с жени като теб, защото Рут е толкова лесно предсказуема, толкова крехка. Всъщност затова бях безкрайно изненадан, когато всичко с нея се промени.
— Какво се промени? — не можех да разбера аз.
Той се усмихна леко.
— Тя се върна на предишната си работа в архитектурната фирма на брат си. Аз се зарадвах, защото така щеше да има някакво занимание, и то такова, което я интересува и което й харесва.
Той погледна през прозореца.
— Срещнала го там.
— Кого?
— Един стар свой приятел от времето, когато пристигнала за първи път тук като момиче. Вярвам й, че помежду им няма нищо, и също така й вярвам, когато твърди, че иска да има възможността да опита да изгради нов живот за себе си с някой, който наистина я желае.
Той разтърка очите си.
— Знае, че с мен не е така и е права. Но въпреки това тя наистина е много крехка — заключи той в своя защита.
Толкова по въпроса за крехкостта. Това беше убедително доказателство, че „синдромът на възмутеното цъкане“ все още съществува. Ако една жена е считана за крехка, за уязвима и я хванат, че си има любовник, това ще се коментира по следния начин:
— Горката Рути; Ави никога не е държал особено на нея, така че най-сетне тя си намери човек, който иска да се грижи за нея, защото наистина я обича, де да можеше това да се случи и с моята Мириам, тц-тц.
Когато една жена е смятана за независима и я уловят, че си има любовник, реакцията е съвсем различна:
— Тази уличница Маги; след всичко, което й даде Ерик, тя да се хване с някакъв тип от най-низшите слоеве; не е достойна дори да лъска обувките на моята Мириам, надявам се, че той й е дал да разбере.
В крайна сметка определяща е външната страна на нещата, а не причината, която ги е породила. Така че чувствата, които изпитвах, след като Ави ми каза за Рут, бяха противоречиви, като се има предвид горчивото ми минало. Толкова и по въпроса за независимостта.
Тази сутрин в колата цареше напрегнато мълчание. Питах се дали нещата щяха да бъдат по-различни, ако Ави беше свободен и на разположение още в деня, в който ме откара в хотела — деня на сивия метален ковчег. Всъщност нямаше никакво значение какво е можело да стане; важно беше какво се беше случило в действителност и аз се опитвах с всички сили, за пръв път в живота си, да постигна своето щастие.
Докоснах нежно лицето му.
— И така — попита тихо тон, взимайки ръката ми.
— И така — отвърнах аз, притаила дъх, — какво искаш сега?
— Тебе — каза той и ме взе в обятията си.
— Изгарям от страст по теб, Херцог — прошепнах аз, сгушила глава във врата му.
— Трябва да ти кажа нещо, Зомерс — промърмори той, — все още има какво да научиш за страстта.
Вера обира прашинките от сивочерната кувертюра и поклаща глава.
— В началото на брака ни баща ти ме посещаваше през вечер.
Спира за миг, за да види реакцията ми.
— Баща ти — отново прави пауза, като търси по-смекчени изрази, — ъъ, така де, е много надарен.
Маги Зомерс не е девственица. Изпитала е и върховете на страстта, и дълбините на отчаянието. Известни са й тези случайни нощни посещения от много добре надарени мъже, които понякога могат да накарат жените да забравят кои са. Освен това Маги е правила с Ави такива неща, които Вера вероятно не би могла да проумее. Но това все пак беше прекалено.
— Знаеш ли, аз не съм от срамежливите — казва Вера, — въпреки че има неща, които никога не бих вършила — от онези, които правят проститутките и извратените.