Няма съмнение, че Маги е правила с Ави такива неща, които Вера няма да проумее. Въпреки това представата за добре надарения й баща, пъхащ огромния си израстък в майка й е трудна за преглъщане.
В очите й пробягва тъга, когато се опитва да обясни защо баща ми не е искал деца.
— Мислеше, че те биха могли да попречат на кариерата му — казва тя, — че няма да е свободен да пътува и да се забавлява. Така че аз също не исках да имам деца, докато един ден открих, че съм бременна с Кара. Бях щастлива. В крайна сметка носех детето на мъжа, когото обичах. Нали знаеш, по онова време контролът на забременяването беше много по труден. Пък и все още отказвах да правя онези неща, които правят проститутките и извратените, дори и като някаква алтернатива; баща ти беше толкова ненаситен…
Не съм изненадана от реакцията й спрямо „онези“ неща, но в момента ме вълнуват други въпроси.
— Той обикна ли Кара, когато тя се роди? — питам аз.
— Мисля, че я обикна, след като поотрасна и вече можеше да общува с нея.
— А мен, мамо? Обикна ли ме мен, когато се родих?
Сълзите отново взеха да напират в очите й.
— Когато забременях с теб, той направо побесня, но какво можех да сторя?
— А ти искаше ли ме?
— Мисля — казва честно тя, — че повече исках баща ти да спре да ми се сърди и да не бъде толкова дистанциран, защото се чувствах много самотна.
Разбирам. Вера е била объркана и уплашена през всичките девет месеца, през които ме е носила. Но аз съм прекарала много повече време в Алън, преди да ме прехвърли при нея, въпреки че той така и не е усетил, че съм излязла от него. Разбирам, че баща ми не е осъзнавал присъствието ми, докато съм била в него, а майка ми се е чувствала самотна, докато съм била в утробата и. Това наистина не е било особено добро начало за мен.
— А сега? — питам тихо аз.
— А сега се надявам единствено да не ме изостави.
— И ако не го направи — тоест не те изостави? Тогава какво?
— Тогава ще остареем заедно и може би ще намерим някаква утеха в нашата връзка.
— А ако все пак го направи — тогава какво?
— Ще опитам отново — отговаря тя и се изправя.
— Какво ще опиташ, мамо?
Тя се извръща към мен и вместо да ми отговори, пита апатично:
— Къде отиваш?
— Имам среща с Куинси в Руската чайна. Искаш ли да хванем заедно такси?
Тя облича коженото си палто.
— Да.
Закопчавам колана на спортното си палто, обшито с кожа от миеща мечка, и я прегръщам, но тя се отдръпва.
— Обичаш ли го — този твой израелец с къси ръкави?
— Да.
— Ако наистина го обичаш, някой ден той ще те нарани, така че по-добре просто се радвай на времето, в което си с него, защото това няма да трае вечно. Никога не става така, въпреки че началото винаги е хубаво.
— Мамо, врагът на хубавото е по-хубавото.
Тя ме поглежда странно.
— Маргарет, наистина съм изненадана от теб. Това дори не е правилен английски.
Глава седма
Интериорът на Руската чайна си е все същият. Кристалните полилеи са окичени със златисти гирлянди, от тавана висят червени и зелени топки, а мигащите светлинки обрамчват картините, рисувани с маслени бои, които висят по стените на големия салон. Тези декорации никога не са били свързани с определени празници; те са си постоянно в ресторанта, както и Винсънт, главният сервитьор, който като че ли винаги може да бъде видян срещу големия потъмнял от времето сребърен самовар в другия край на бара.
— Маги, bella — грачи той с гърления си глас. — Доста дълго време те нямаше в живота ми.
Прегръщам го така, както сигурно бих прегръщала любимия си вуйчо, ако имах любим вуйчо, и отвръщам:
— Толкова се радвам да те видя!
Винсънт Рокатело или „Гущера“, както го наричат, е слаб и жилав мъж с гъста бяла грива, която непрекъснато пада пред очите му; и днес е облечен в обичайния си овехтял черен смокинг, с тясна черна хлабаво вързана вратовръзка и бяла риза с оръфана яка.
— Грейсън и Елиът са вече тук и не са на себе си от радост във връзка с номинацията ти за наградата „Еми“ за бейрутския репортаж — прошепва той, а езикът му нервно се стрелна между устните му, навик, на който дължи прякора си.
Изумена съм.
— Каква номинация?
— Ти си предложена за награда заради репортажа за смъртта на Джоуи — не знаеш ли? Утре ще я обявят.