Когато най-сетне погледна нагоре, тя нададе сподавен вик и инстинктивно подскочи като подплашен заек. Само бързата реакция на две от най-близките Клеър я спаси от неизбежното фатално падане в бързите студени води на Ратерлин.
Причина за преживяния шок бяха хората, последните двама души, които Лираел бе очаквала да види да я търсят тук: Санар и Риел. Както винаги, те изглеждаха спокойни, красиви и изискани. Носеха униформите на Деветдневната стража, дългите им руси коси бяха елегантно прибрани в мрежи със скъпоценни камъни, а дългите им бели рокли бяха обсипани с миниатюрни златни звездички. Освен това държаха жезли от стомана и слонова кост, които обявяваха, че те са обединеният Глас на Стражата. Нито една от двете не изглеждаше и с ден по-стара от времето, когато Лираел за първи път се бе запознала с тях официално, отвън на терасата, на четиринадесетия си рожден ден. Те продължаваха да олицетворяват всичко онова, което според нея трябваше да бъде една Клеър.
Всичко, което тя не беше.
Зад тях имаше и много други Клеър. Повечето от най-висшестоящите, като Вансел, главната библиотекарка, и както изглеждаше, останалата част от Деветдневната стража. Като ги преброи набързо, Лираел осъзна, че това навярно беше целият състав на настоящата Деветдневна стража. Бяха четиридесет и седем, подредени зад Санар и Риел, бели силуети на фона на мрака на Разседа.
Ала отсъствието на леля Кирит беше най-лошият знак. Това означаваше, че каквото и да бе сторила, подлежеше на наказание, много по-лошо от допълнителните дежурства по кухня. Лираел дори не можеше да си представи що за наказание би наложило присъствието на цялата Деветдневна стража. Никога не бе чувала да са напускали обсерваторията, не и всички наведнъж.
— Стани, Лираел! — каза една от близначките. Лираел осъзна, че е коленичила и двете Клеър продължават да я подкрепят. Тя боязливо се изправи, опитвайки се да избегне техните погледи, да не говорим за всички останали сини и зелени очи, за които не се съмняваше, че забелязват колко кафяви и замъглени са нейните собствени.
В съзнанието й изплуваха думи, ала гърлото й се сви, когато опитаха да излязат. Тя се прокашля и започна да заеква, а най-накрая успя да прошепне:
— Аз… не исках да идвам тук. Просто… се случи. И зная, че пропуснах вечерята… и нощните патрули. Ще се реванширам по някакъв начин…
Тя млъкна, когато Санар и Риел се спогледаха и се засмяха. Ала това бе приятен и изненадан смях, а не презрението, от което се боеше.
— Изглежда на рождения ти ден положихме началото на традиция да те срещаме на необичайни места — каза Риел или може би Санар и погледна към книгата, която се подаваше от ризата на Лираел и сребърните панфлейти, които проблясваха от джоба на жилетката й. — Не бива да се тревожиш за патрулите или пропуснатата вечеря. Тази вечер ти отвоюва едно свое рождено право, което отдавна чакаше да се появиш. Всичко останало е маловажно.
— Какво имаш предвид под рождено право? — попита Лираел. Зрението беше рожденото право на Клеър, а не три странни магически приспособления.
— Знаеш, че единствено ти от всички Клеър не си виждана от нас — поде другата близначка. — Нито за миг, поне досега. Ала преди час ние — тоест, Деветдневната стража — видяхме, че си тук, а също и на друго място. Никоя от нас дори не подозираше за съществуването на този мост, нито за стаята зад него. Ала е ясно, че макар Клеър в наши дни да не са те виждали в своите видения, Клеър отпреди безброй много дни са видели достатъчно, за да подготвят това място и вещите, които държиш. Всъщност да подготвят теб.
— Да ме подготвят за какво? — попита Лираел, обзета от паника заради неочакваното внимание. — Не желая нищо! Искам само да бъда… да бъда нормална. Да притежавам зрението.
Санар — защото именно тя бе говорила последна — погледна младата жена, виждайки нейната болка. От първата им среща преди пет години, тя и сестра й бяха наблюдавали внимателно Лираел, и знаеха повече за живота й, отколкото подозираше тяхната млада братовчедка.
Тя внимателно подбра думите си.
— Лираел, зрението може да се появи при теб след време и да бъде по-силно, задето си го чакала толкова дълго. Ала засега ти си получила други дарби, дарби, за които съм сигурна, че ще бъдат крайно необходими на Кралството. И тъй като всички ние, носители на Кръвта, имаме своите дарби, сме натоварени и с отговорността да ги използваме мъдро и уместно. Ти имаш потенциал за голяма власт, Лираел, но се боя, че ще бъдеш изправена и пред големи изпитания.
Тя замълча, взирайки се в прииждащите кълба мъгла зад Лираел, и очите й сякаш също се замъглиха, а гласът й стана по-дълбок и не така дружелюбен, по-безличен и странен.