Лираел кимна, а лицето й пребледня. Случваха се прекалено много неща, и тя беше твърде уморена и емоционално изхабена, за да окаже съдействие. Но наистина изглеждаше, че не я изхвърлят. Наистина трябваше да направи нещо много важно, не само за Клеър, а и за цялото Кралство.
— А сега трябва да те подготвим за пътуването — добави Санар, очевидно забелязала умората на Лираел. — Има ли нещо лично, което желаеш да вземеш, или нещо специално, което да ти подсигурим?
Лираел поклати глава. Искаше Падналото куче, но това не й се струваше възможно, след като Клеър не го бяха видели. Навярно нейният приятел вече си бе отишъл завинаги, а магията, която го бе довела, бе попаднала в обстоятелства, предизвикали края й.
— Вещите ми за навън, предполагам — прошепна тя накрая. — И няколко книги. Предполагам, че трябва да взема и нещата, които открих.
— Така е — каза Санар, видимо любопитна да разбере какви точно са били те. Ала тя не попита, а на Лираел не й се говореше за това. Те бяха просто поредните усложнения. Защо са били оставени за нея? Как щяха да й помогнат навън, в широкия свят?
— Освен това трябва да те въоръжим с лък и меч — каза Риел. — Както се полага на една Дъщеря на Клеър, поела на път.
— Не ме бива много с меча — каза Лираел с тихо гласче, като леко се задави, когато я нарекоха Дъщеря на Клеър. Тези думи, чакани толкова отдавна, сега й прозвучаха безсмислено. — И лъкът ще ми бъде достатъчен.
Тя не обясни, че умее да борави с ламаринения къс лък, използван от Клеър, само защото убиваше плъхове в библиотеката, като използваше затъпени стрели, за да не пробие книгите. Кучето обичаше да й донася стрелите, но не проявяваше интерес към храненето с плъхове, освен ако Лираел не ги приготвеше с подправки и сос, а тя, естествено, отказваше да го прави.
— Надявам се, че няма да ти потрябва никакво оръжие — каза Санар. Думите й прозвучаха силно, отеквайки из огромната ледена пещера. Лираел потрепери. Имаше голяма вероятност тази надежда да е фалшива. Изведнъж стана студено. Почти всички Клеър си бяха отишли, всичките хиляда и петстотин, само за броени минути, сякаш изобщо не бяха присъствали тук. Бяха останали само двама стражи с брони, които наблюдаваха от края на обсерваторията. Единият държеше копие, а другият — лък. Нямаше нужда Лираел да се приближава, за да разбере, че това също са могъщи оръжия, пропити с Магия на Хартата.
Тя знаеше, че са останали, за да се уверят, че е с превързани очи. Отмести поглед и свали шала си, сгъвайки го с бавни, внимателни движения. После го завърза на очите си и застана неподвижно, като чакаше Санар и Риел да хванат ръцете й.
— Съжалявам — казаха Санар и Риел в един глас. Стори й се, че те се извиняват не само за превръзката на очите, но и за целия живот на Лираел.
Когато пристигнаха в нейната малка стая до младежкото помещение, Лираел не беше спала и яла повече от осемнайсет часа. Тя залиташе от изтощение, затова Санар и Риел продължиха да я подкрепят. Беше толкова уморена, че дори не отчете присъствието на леля Кирит, докато не попадна в обятията на внезапна, нежелана и невероятно силна прегръдка.
— Лираел! Какво направи сега! — възкликна леля Кирит, а гласът й проехтя някъде над главата на Лираел, която оставаше плътно притисната към шията на леля си. — Твърде млада си, за да излизаш в света!
— Лельо! — възмути се Лираел, опитвайки да се освободи, смутена от това, че се отнасят с нея като с малко дете в присъствието на Риел и Санар. Беше типично за леля Кирит да се опитва да я прегръща, когато тя не желаеше да го прави, и да не го прави, когато наистина имаше нужда от прегръдка.
— Всичко отново се повтаря, както с майка ти — казваше Кирит, очевидно и на близначките, и на Лираел. — Заминаваш незнайно къде, забъркваш се незнайно с какво и незнайно с кого. Та ти дори може да се върнеш…
— Кирит! Достатъчно! — сопна се Санар, учудвайки Лираел. Тя никога не бе чувала някой да говори така на леля й. Очевидно това беше шок и за самата Кирит, защото тя пусна Лираел и възмутено си пое дъх.
— Не можеш да ми говориш така, Сан… Ри… която и да си — каза накрая леля Кирит, след като няколко пъти дълбоко пое дъх. — Аз съм надзорник на младите и имам авторитет тук!