— Могет! — възкликна той, взирайки се в него, замаян и невярващ. — Какво правиш тук?
— Търся теб — каза котката. — И това би трябвало да е стряскащо очевидно дори за най-слабоумния принц. Верен слуга на Абхорсен, такъв съм аз. Готов да бъде бавачка по всяко време. Където и да било. Без никакъв проблем. А сега слизай от този кон и стъкми огън, просто в случай че наоколо наистина има някакви хормаганти. Предполагам, че не си проявил достатъчно съобразителност да донесеш нещо за ядене?
Самет поклати глава, усещайки нещо подобно на облекчение да преминава през тялото му. Могет наистина беше слуга на Абхорсен, ала също и създание на Свободната магия с древна сила. Червената каишка, която носеше, осеяна със знаци на Хартата, и миниатюрното звънче, висящо от нея, бяха видимите символи на силата, която го владееше. Някога на тази каишка бе висял Саранет, Възпиращият. След разгрома над Керигор, звънецът, който владееше Могет, беше един миниатюрен Ранна. Ранна Приспиващия, първият от седемте.
Самет почти никога не бе разговарял с Могет, защото това странно същество, подобно на котка, беше будно само веднъж, когато той беше в дома на Абхорсен, преди десет години. Що се отнася до по-скорошните събития, той бе оставал буден само дотолкова, че да открадне прясно уловената сьомга на Тъчстоун и бе разменил няколко думи със седемгодишното момче, което невярващо се бе ококорило, когато „вечно спящата“ котка извади риба, голяма колкото нея самата, от един сребърен поднос.
— Наистина не разбирам — промърмори Самет, когато внимателно слезе от гърба на Спраут. — Мама ли те е пратила да ме търсиш? Как е успяла да те събуди?
— Абхорсен — отвърна Могет в един от промеждутъците, в които не ближеше лапата си — една много официална церемония — нямаше никаква директна връзка с това. Тъй като от толкова отдавна съм свързан със семейството, аз просто разбирам кога има нужда от услугите ми. Например, когато се появи нов комплект звънци, което предполага, че бъдещият Абхорсен е готов да встъпи в длъжност. След като се събудих, просто последвах звънците.
— Ала не завръщането на звънците на Касиел ме събуди — продължи Могет, прехвърляйки се на другата лапа. — Вече бях буден. Нещо става в Кралството. Неща, отдавна потънали в забрава, се съживяват, или някой ги пробужда, и вълните от тяхното пробуждане се разпространиха до Къщата на Абхорсен, защото онова, което се пробужда, застрашава Абхорсен…
— Знаеш ли какво точно е това? — прекъсна го разтревожено Сам. — Мама каза, че се бои, че някакво древно зло е планирало ужасни неща. Мислех си, че може да е Керигор.
— Чичо ти Рогир? — отвърна Могет, сякаш отговаряше на въпрос за някакъв леко ексцентричен роднина, а не за страховития адепт на Висшите мъртви, в какъвто в крайна сметка се бе превърнал Керигор. — Ранна го държи по-здраво, отколкото мен. Той спи в най-дълбоката изба в Къщата на Абхорсен. И ще продължава да спи там до края на дните.
— А — въздъхна Сам облекчено.
— Освен ако онова, което се мъти, не събуди и него — добави умислено Могет. — А сега ми кажи защо моето приятно пътуване до Велизар и неговите основателно прочути рибни пазари бе внезапно прекъснато от отклоняване към някаква гора. Къде си мислиш, че отиваш и защо?
— Отивам да намеря своя приятел Никълъс — обясни Сам, макар да усещаше как зелените очи на Могет се впиват в него в търсене на първичната причина, която той продължаваше да укрива дори от себе си. Избягвайки този втренчен поглед, той стъкми малка пирамида от съчки и сухи листа и я запали с кибрит, който потърка в ботуша си.
— И кой е Никълъс? — попита Могет.
— Той е от Анселстиер, мой приятел от училище. Тревожа се, защото няма представа как стоят нещата тук. Дори не вярва в магията на Хартата — нито в каквато и да било друга магия, впрочем — каза Сам, докато добавяше по-едри съчки в огъня. — Според него всяко нещо си има научно обяснение, както е в Анселстиер. Дори и след като мъртвите ни нападнаха близо до Границата, той не пожела да приеме, че няма никакво друго обяснение, освен магията. Много е твърдоглав. Веднъж реши ли, че нещо е точно така, няма да промени мнението си, докато не му го докажеш математически или по някакъв начин, приемлив за него. А той е влиятелен в Анселстиер, защото е племенник на главния министър. Имам предвид, че сигурно знаеш, че мама и татко ще преговарят…
— Къде е този Никълъс? — прекъсна го Могет, като затвори очи. За миг Самет видя отразените пламъци в тях, преди клепачите да се затворят, и потръпна. В очите на някое мъртво същество, тези пламъци нямаше да бъдат отражение.
— Трябваше да чака да го посрещна при Стената, но вече я е прекосил. Поне така казва в писмото си. Наел е гид и ще търси някаква древна легенда, наречена Капан за светкавици, на път за Велизар — продължи Самет, пъхайки по-голям клон в огъня. — Не зная какво е това, нито как е научил за него, но очевидно е някъде близо до Едж. И, разбира се, това е мястото, където според мама и татко се намира Врагът.