Той престана да говори, когато се качи на коня, потискайки един болезнен вик. Раненият му крак беше по-добре, отколкото предишния ден, но не много. А и сега се чувстваше леко замаян, почти в несвяст. Налагаше се да бъде внимателен.
— Между другото — каза той, като подкани Спраут да тръгне, — снощи ми се стори, че знаеш нещо за онзи Капан за светкавици, който Ник е отишъл да търси. Не ти хареса как звучи името му, но заспа, преди да кажеш нещо повече. Питах се дали има нещо общо с некроманта…
— Некромант? — последва незабавният, гръмогласен отговор. Могет изскочи от дисагата и се сви пред Сам, оглеждайки се във всички посоки, а козината му настръхна.
— Ъм, не тук. Просто казвах, че ти започна да казваш нещо за Капана за светкавици и аз се питах дали има нещо общо с Маскираната Клор или другия некромант, онзи… онзи, с когото се сражавах.
— Хмф — изсумтя мрачно Могет, отпускайки се обратно в една от дисагите.
— Е, кажи ми нещо, де! — настоя Сам. — Не можеш просто да спиш цял ден!
— Нима? — попита Могет. — Бих могъл да спя цяла година. Особено когато нямам риба, каквато забелязвам, че не си успял да осигуриш.
— Та какво представлява Капанът за светкавици? — подтикна го Сам, като леко подръпна юздите, за да поведе Спраут малко по на запад към един по-добър път.
— Не зная — каза тихо Могет. — Но не ми харесва как звучи. Капан за светкавици. За привличане на светкавици? Не може да бъде…
— Какво? — попита Сам.
— Вероятно е само съвпадение — отвърна уморено Могет, а клепачите, му отново се затвориха. — Навярно приятелят ти просто отива да види едно място, където светкавиците падат по-често от нормалното. Но там действат сили, сили, които ненавиждат всичко, свързано с Хартата, Кръвта и Камъка. Надушвам заговори и отдавна кроени планове, Самет. Това никак не ми харесва.
— Тогава какво да правим? — попита разтревожено Сам.
— Трябва да намерим твоя приятел Ник — прошепна Могет, докато отново потъваше в сън. — Преди да е открил… онова, което търси.
Глава тридесет и втора
Когато мъртвите започнат да бродят, потърси течаща вода
Воден от обезпокояващото предчувствие на Могет, Сам пришпори и себе си, и Спраут — така че те напуснаха малката безименна гора по-рано от очакваното, вечерта на първия ден, и започнаха да прекосяват вълнистите зелени хълмове на обработваемите полета отвъд нея. Те бяха част от Средните земи на Старото кралство, обширна област от малки селца, чифлици и овцеферми, простиращи се на запад почти до Естуел и Олдмънд. С изключение на Синдъл на север, наоколо нямаше други градове, освен Янил, разположен на двайсет левги покрай западния бряг на Ратерлин. Силно обезлюден по време на Междуцарствието, районът бързо се бе възстановил, когато Тъчстоун се възкачи на престола, но населението все още беше много по-малко, отколкото по времето на разцвета на Кралството.
Тъй като предишната му дегизировка вече бе свързана с отговорности, Сам развали заклинанието на Хартата, което го бе преобразило като пътешественик и прие нормалния си вид. Спраут вече бе дегизирана от калта по краката й и съвсем обикновения си вид. В неговите потни и оцапани дрехи, така или иначе беше трудно да се определи как изглежда Сам. Беше си подготвил една история, в случай че го попитат. Щеше да каже, че е по-малкият син на капитан от търговската гвардия в Белизар, пътуващ на север при един братовчед в Чейзъл, който щеше да го наеме на работа като слуга.
Освен това, той превърза отново раната си и успя да нахлузи резервния си панталон, за да не излага на показ видимо ранения си и оцапан с кръв крак. Не можеше да прикрие накуцването, за разлика от шапката си, която бе подложена на унизително разрязване наполовина по периферията си, поради което не хвърляше толкова голяма сянка и не биеше толкова на очи.
Скоро след като излязоха от гората, влязоха в едно село, или по-скоро селце, тъй като можеше да се похвали едва със седем къщи. Ала наблизо имаше Камък на Хартата. Сам усети присъствието му някъде зад къщите. Изкуши се да го намери и да го използва, за да направи още едно, по-силно лечебно заклинание, ала тогава селяните със сигурност щяха да го забележат.
В това място нямаше хан. Макар че не можеше да се надява на удобно легло, той успя да купи малко почти пресен хляб, наскоро сготвен заек и малки, сладки ябълки от една жена, която караше количка, натоварена с хубави продукти, към своята ферма.
Могет проспа тази сделка, скрит под хлабаво завързания капак на дисагите, което беше много добре. Сам нямаше представа как би могъл да обясни защо пътува с бяла котка. Беше по-добре да не събужда интерес.