Сам продължи да язди, докато не стана твърде тъмно, за да може да вижда, и Спраут се луташе из калта от двете страни на онова, което трябваше да бъде път. Той направи леко заклинание за светлина и те откриха една непокрита купа сено, в която да се подслонят. Могет продължаваше да спи, нехаещ за преместването на дисагите и изстъргването на поне малка част от калта от коня и неговия ездач.
Сам се опита да го събуди, за да научи повече за Капана за светкавици. Ала звънецът, поробил Могет, действаше много добре и приспивният му звън се чуваше всеки път, когато котката помръднеше, сякаш за да се събуди. Миниатюрният Ранна накара дори Сам да изпита умора, когато се наведеше твърде ниско, затова той заспа до котката в много неудобна поза.
Следващият ден почти не се различаваше от предходния. Не беше изненадващо, с оглед на тънкото му легло от слама, че Сам с лекота се събуди преди зазоряване и отново пришпори Спраут в темпо, което не й се нравеше.
По пътя — който беше просто една пътека — срещна няколко души и размени с тях само обичайните любезности от страх да не го разпознаят. Говореше достатъчно, за да изглежда нормално, когато купуваше храна или питаше за най-добрия път през Синдълууд до Ратерлин.
В едно от селата се уплаши, когато спря да купи зърно за Спраут и торба с лук и пащърнак за себе си. Двама полицаи яздеха право към него, но не намалиха, а само кимнаха, докато минаваха, яздейки на изток. Очевидно не се беше разчуло нито за някакъв опасен некромант на свобода, нито за изчезнал принц, или пък той не изглеждаше нито като едното, нито като другото. Каквато и да беше причината, Сам беше благодарен за това.
Преди всичко пътуването беше лишено от събития, макар и изморително. Сам прекара по-голямата част от времето в размисли за Ник, родителите си, и собствените си недостатъци. Тези мисли неизменно го водеха към Врага. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че некромантът, който го бе изгорил, трябва да е в основата на всички настоящи беди. Той притежаваше силата и беше демонстрирал влиянието си, като се опита да плени и покори Сам.
Най-много се терзаеше от това как да постъпи и какво би могло да се случи. Той мислено съчини много, доста ужасяващи сценарии и като цяло не успя да измисли най-подходящия план за действие, ако някой от тях се сбъднеше. С всеки изминал ден си представяше все по-ужасни възможности. Всеки ден Сам осъзнаваше все по-силно, че Никълъс може би вече е открил нещо опасно в Капана за светкавици. Навярно неговата съдба.
Четири дни след срещата си с полицаите Сам гледаше от един хълм с пасища към сенчестите зелени граници на древната крепост, известна под името Синдълууд. Тя изглеждаше много по-голяма, мрачна и обрасла с трева, от малката горичка, в която бе срещнал Могет. И дърветата бяха по-високи, поне тези, които виждаше в покрайнините, но никъде не съзираше път.
Дори докато Сам гледаше гората, мислите му бягаха надалече. Положението, в което се намираше Ник, силно го тревожеше, както и присъствието на „Книга за мъртвите“ и звънците. Сега тези неща бяха тясно свързани, защото по всичко личеше, че най-голямата му надежда да спаси Ник — ако се намираше в беда — беше в това да овладее уменията на Абхорсен. Ако приятелят му бе пленен от врага, навярно той щеше да го използва, за да изнудва главния министър в Анселстиер и да осуети плана на Сабриел и Тъчстоун да предотвратят избиването на южняците, което на свой ред щеше да доведе до инвазия на мъртвите и края на Старото кралство, и…
Сам въздъхна и отново погледна дисагите. Въображението му ставаше разюздано. Ала каквото и да се случваше всъщност, той трябваше да положи свръхусилие да прочете книгата, за да се превърне в спасител, а не просто да бъде идиот, яздещ към катастрофа, който ще се остави да го убият или да го поробят просто така.
Разбира се, винаги съществуваше възможността Могет да лъже. Сам таеше подозрения спрямо него, тъй като смътно си спомняше, че котката никога не напуска Къщата без Абхорсен. Наистина, Сабриел не би могла да го заведе в Анселстиер на дипломатическа мисия, и беше възможно да му е дала разрешение да напусне Къщата. Ала майка му притежаваше и пръстена, който можеше да контролира творението на Свободната магия, в което щеше да се превърне Могет, ако бъдеше освободен. Ако съществото в тялото му излезеше на свобода, то щеше да убие всеки Абхорсен, който успее. А това, от своя страна, включваше и Сам. Несъмнено Сабриел не би пуснала котката да излезе, без да се погрижи да донесе пръстена на сина си.
Може би самият факт, че отсъстваше от Анселстиер и беше от другата страна на Стената, позволяваше на Могет да прави каквото си пожелае.